"Балът на буквите"

   В един прекрасен летен ден българските букви поканили английските букви на бал в своя мраморен дворец. Английските букви тъкмо се разхождали с корабче по Темза, когато един пощенски гълъб пуснал отвисоко телеграма с поканата за бала. Английските букви не знаели да четат на кирилица и не можели да разберат какво пише в телеграмата. Добре че наблизо минал катер, на който работел един български моряк, и криво-ляво им превел поканата. 

   Английските букви истински се развълнували. Разпитали моряка надълго и нашироко къде се намира България и какви дрехи е подходящо да си облекат, дали има тигри и слонове в българските савани, или да си вземат ските, с които ходели на Алпите. „Не, нищо такова – казал морякът. – Вземете си фотоапаратите, обаче, понеже България е много красива страна“. Английските букви си отишли вкъщи и трескаво започнали да се подготвят за пътешествие. 

   В уречения ден и час те се качили в разкошната си лимузина и пристигнали в град Фолкстоун, откъдето щели да пътуват с влака през подводния тунел под Ла Манша. Когато пристигнали във френския град Кале, ги очаквала изключително приятна изненада – българските букви ги чакали с каляската на Мария Антоанета, която била подарена на българския княз Фердинанд по случай неговата сватба… Но още по-изумени останали английските букви, когато българските букви ги заговорили на английски. Това била чудесна работа, понеже английските букви не знаели български и щяло да бъде голям проблем да си ръкомахат и играят пантомима по време на цялото си гостуване в България. 

   „О, нямайте грижа за това! – казали българските букви. – Сега в България и малките деца знаят английски, понеже започват да го учат още от детската градина“. 

   Пътуването било изключително приятно. Всички много се смяли по пътя и си разказвали различни анекдоти. Английските букви научили няколко много интересни български думи като „здравей“, „обичам“, „гладен съм“, „жаден съм“… Най-накрая стигнали мраморния дворец. Като в същинска викторианска Англия, английските букви били посрещнати от мъже с черни фракове, които ги настанили в стаите им. Следвал шумен обяд и почивка, понеже вечерта щял да се състои балът. 

   Щом настъпил часът, всички се събрали в балната огледална зала. Английските и българските букви си намерили другарчетата, а тези, които нямали двойник от другата азбука, грабнали инструментите и започнали да свирят. Цялата зала се изпълнила с танцуващи валс и танго. Българските букви се справили чудесно и решили да научат английските букви да играят българско хоро. Буквата Ъ и Ь хванали тъпаните, Ю и Я гайдите и тамбурите и цялата зала се завихрила в кръшно хоро. 

   После музикантите засвирили ръченица. Английските букви истински се стъписали, понеже им било много трудно да научат неравноделните тактове. Уроците продължили и на другия ден, но все пак, след един месец английските букви играели ръченица перфектно. После българските букви разходили своите гости из България, показали им манастирите и китните планински селца, стигнали до Копривщица и Жеравна. Някои от английските букви толкова харесали България, че позаговорили да се заселят тук. 

   „Няма лошо – отговорили българските букви. – Нашите деца отидоха да учат в Лондон, дали ще се върнат, не знаем. Те идват при вас, вие идвате при нас, такъв е днешният свят“… 

   Един ден английските букви решили, че е време да се завърнат в родината си. Качили се отново на каляската на Мария Антоанета и стигнали до френския град Кале. После пропътували разстоянието до английския град Фолкстоун с подводния влак под Ла Манша и щом излезли от другата страна, изсвирили три пъти с клаксона на великолепната си лимузина. Българските букви махали с две ръце – дали за довиждане на английските букви, или за да поздравят децата си… Не се знае и до днес.