Защо наркомани в абстиненция са на свободен режим в Психодиспансера в Бургас? (ОБНОВЕНА)

В единственото държавно здравно заведение в цяла Югоизточна България, което има задължението да се грижи за зависими пациенти, не се прилага адекватно лечение. Това разказа Мария, която е майка на употребяващ наркотици. От седмици тя не е виждала сина си, затова е принудена да пусне искане до Прокуратурата за принудително лечение.

"Започва се издирване с полиция, след като го задържат, са длъжни да го приведат в Центъра за психично здраве в Бургас."

Синът ѝ е регистриран многократно в полицията за противообществени деяния и прояви на насилие както към себе си, така и от околните.

В Центъра за психично здраве в Бургас обаче, дежурният може да провали лечението, споделя жената.

"Докторът, който ще го приеме, без значение кой е на смяна, е длъжен по закона за правата му, да го попита дали иска да се лекува доброволно. Те много добре знаят какви са правилата, разписват се и остават на свободен режим. Сутрин, след визитацията, приема лекарствата и той си излиза. Никой не се интересува той къде ходи и какво прави."

Мария пита, ако това момче искаше да се лекува доброволно, то тогава защо е воден с полиция и се е наложило Прокуратурата да го задължи да се лекува принудително? Защо лекарите от Центъра за психично здраве в Бургас решават да пуснат да обикаля града човек, който е бягал три пъти от това лечебно заведение?

Този случай не е изолиран, разказва и Пролет друга майка на зависим:

"Преди месец отидохме, на смяна беше лекарка, която за втори път проваля лечението на сина ми. 2017-та тя постанови, че имал личностно разтройство, което не е така. Други 7-8 лекари, нейни колеги казаха, че диагнозата е "параноидна шизофрения". Тази година, по същия начин му даде избор, ще се лекуваш ли, той прие. Аз смятам, че когато е налице психично заболяване, когато аз съм казала, че той е и наркозависим, не мога да разбера каква е логиката на този пациент да му бъде постановено лечение през което той може да обикаля цял Бургас, да си купува наркотици и да се дрогира."

Така достигаме до "Параграф 22" . Според родителите, лекарите, които трябва да лекуват зависимите и да ограничават приема на такива вещества, подтикват пациентите да бъдат по улиците и да продължат да взимат наркотици. Този път обаче пациентите ги приемат заедно с изписаните от самите тях медикаменти. Но когато лекарите установят неизбежното, че са употребили психоактивни вещества, те спират лечението му.

Ако пък все пак ги приемат в отделението при строг режим, пациентите масово бягали и никой не може или не иска да ги спре, казват родителите. Защото ако до 24 часа не се върне доброволно, пациентът се изписва служебно, без обяснения.

Родителите смятат, че в Центъра за психично здраве в Бургас са приели политика да не настаняват пациенти зависими към наркотиците. Или поне действията на лекарите там показват това.

Те питат защо в Бургас не се прилага 12 стъпковата програма за лечение на зависимостите, както в Държавната психиатрична болница – Раднево и дали Министерството на здравеопазването знаят какво лечение се прилага?

Има проблеми със законодателството при настаняването на пациенти със зависимости в Центъра за психично здраве в Бургас.

Това смята зам.-кметът д-р Лорис Мануелян на запитване от родители, защо пациенти водени с полиция за принудително лечение в Психодиспансера, се пускат на свободен режим.

"Прокурор може да настани принудително само хора, които има някакви психически отклонения, т.е. психози. Хора, в които не откриват психични отклонения, въпреки, че са зависими, не могат да бъдат поставени под надзор насилствено в център за психическо здраве. За съжаление не е ефикасно, но това са световни, етични изисквания, че когато човек е адекватен - без желание, насилствено той не може да бъде лекуван от зависимост."