Да свириш с цигуларя Петър Делчев – неземно преживяване

Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека припомним, че това е един от най-големите международни конкурси, на който малцина българи са успявали да се наредят сред лауреатите. През 1961 г. първото място заема 33-годишният Емил Камиларов, през 1970 г. Минчо Минчев (тогава на 20 г.) става втори. Награди са печелили също Ваня Миланова, Георги Тилев, Васко Василев… Но единственият българин с два лауреатски приза на конкурса, при това в ученическа възраст, е Петър Делчев.

По този повод преди дни беше организирана среща в читалище „Възраждане-1935 г.“, на която Красимир Делчев – брат на цигуларя, разказа за сравнително кратката кариера на Петър, наситена с успехи и награди. Преди години, по здравословни причини, талантливият цигулар се пенсионира преждевременно в Германия. След кратка пауза се връща към изпълнителската си практика, но само заради албума „Плачещата цигулка“, който е неговата „лебедова песен“. Продуцент на тази програма е БНР, записите са в Първо студио на нашата медия. На срещата в столичното читалище „Възраждане-1935 г.“, прозвуча музика от „Плачещата цигулка“, както и изпълнения на Агоп Маникян – виола и Ани Тошкова. Пианистката Ани Тошкова, акомпанирала дълги години младия (тогава) цигулар, сподели, че още пази прекрасни спомени за неземното преживяване да свириш заедно с Петър Делчев. А Марио Ангелов, записал клавирната партия в „Плачещата цигулка“ ни връща към историята на албума:

Марио Ангелов: Върнаха се незабравими, великолепни спомени

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През 2003 г. голяма група от СО на БНР, в която бях и аз, пътувахме до Германия за някакъв проект. Една вечер ни заведоха в ресторант, собственост на съпругата на Петър Делчев, който е изключителен, голям, направо огромен български цигулар. Той отдавна живее в чужбина и кариерата му се е развивала главно там. В ресторанта имаше красив бял роял. Когато привършвахме с вечерята, в ресторанта влезе един висок рус човек, усмихнат по-широко отколкото ми се струваше за естествено. От позицията на времето разбирам защо – този човек беше Петър Делчев и просто много му се искаше да свири с някого, тъй като отдавна не му се беше случвало. Освен цигулката си той беше донесъл голям куфар с ноти. Изваждаше различни пиеси, поставяше ги на рояла, аз свирех на прима виста. Репертоарът беше от „златната ера“ на на т. нар. салонна музика – произведения от Гершуин, чардаши… Не бях се докосвал до този жанр преди това, може би поради своето класическо образование. Автобусът, който трябваше дани вземе, отпътува с по-голяма част от колегите. Останахме няколко души, сред които продуцентът от БНР Владимир Христозов и инспекторът на оркестъра Красимир Петев. Ние с Петър свирихме до сутринта. След завръщането ни в София Владимир Христозов уреди записи в БНР. Направихме някаква кратка репетиция с Петър и записахме всички пиеси от албума за два сеанса.

Миналата седмица, когато братът на Петър организира срещата-концерт, за да припомни неговото двойно лауреатство на конкурса „Паганини“, за пръв път оттогава чух музиката, която сме записали. Върнаха се незабравими, великолепни спомени. Научих и много нови неща – оказа се, че този невероятен музикант се е изградил като професионалист единствено и само в България. Негов учител тук е бил Константин Зидаров.

Другото, което ми направи впечатление и сега, и тогава, в Кьолн, е че той сякаш не докосва струните на цигулката. Свири с невероятна лекота, с изискан вкус и интонационна прецизност. Повече не съм се срещал с него, почти бях забравил за диска, но сега си припомних изяществото и красотата, характерни за неговите изпълнения. Трябва да напомняме за постиженията му, независимо от дистанцията на времето. Той заслужава много повече признание.

Споделете

Да свириш с цигуларя Петър Делчев – неземно преживяване

За БНР