Живея в град невероятен на 5 септември

Разнообразни събития предлага и днес Аполония. Хора, случки, емоции, важни за Христо Явашев - Кристо, включително разбирането му за красота. За тях разказва в 388 страници Евгения Атанасова, която повече от десетилетие наблюдава отблизо творбите на световноизвестния българин, а срещите с него и любопитството й, я вдъхновяват да представи в книга уникални снимки от процеса на строежа на кейовете. Срещата с авторката е от 18 часа в созополската галерия.

Книгите на Мария Касимова вече имаха своята премиера там. Те засега са само две, но сериозни хора в издателството й, са готови да си заложат главата, трудовата книжка, здравните осигуровки, малкото пари които имат в банка, за да докажат, че тя е страхотен писател, историите на когото са като хляб и вино, и могат да те държат, да те хранят дълго, след като затвориш Балкански рапсодии. Предговорът им е от една изключителна дама Невена Дишлиева, която също прочете книгата Балкански рапсодии с много добри очи, за възкликне, че тази книга е живо същество -дяволита, чудата, обсебваща, думите в нея, тези малки лъжливи съжителства от звуци са като кехлибарена броеница. Увличат да претъркулиш между пръстите си късчета битие, зърно след зърно, да се плъзнеш по полираната повърхност на прозирните овали, по маршрута на няколко живота- Мириям, Ахмед, Теотица, Халим- дъхави имена, разпилени съдби. Неусетно напълно обезоръжен, ти ставаш равноправен участник в това живеене. С готовност увисваш на небето и земята, която сюжетът обично изплита. Преминаваш в други пространства, следиш с упоение всеки нелек избор, заставаш зад всяко решение, разчепкваш, разпитваш, изправен лице в лице със забравено минало. В основата си тази история е истинска, както е истинска всяка история, минала през сърцето. И е достатъчно дръзка да изкрещи, че животът и смъртта не са врагове, съвместими са, едновременни тук и сега. Съсъществуват в упорството да кипнеш кафе за двама и да го сърбаш сам вторачен  в празния стол на другия. Дават сили тези страници, помагат да приласкаем опустошеното свое аз, да вземем тежкото решение, отдава отлагано. Да продължим да вярваме, че любовта не разделя, а пренарежда. Как никога не знаем какво ни предстои и колко щадящо е това всъщност. И колко не сме наясно кои са нещата хората и състоянията, които един ден убийствено много непоносимо силно ще ни липсват. Мария Касимова, ще ни въведе в този прекрасен роман, който очаква своето продължение, а Бургас е неслучайно място в тази книга.