Актрисата Мария Стефанова: Театърът и семейството са моят живот

Голямата българска актриса Мария Стефанова гостува в „Нощен Хоризонт” само часове след като получи наградата „Аскеер” 2018 в категорията за главна женска роля в спектакъла „Три високи жени” на Едуард Олби с режисьор Стефан Спасов. Спектакълът се играе в Народния театър. Актрисата е отново на първата ни сцена след 25 години раздяла.

Мария Стефанова изявява своите артистични заложби още на 5 години, когато в детската градина в Горна Джумая играе ролята на Скакалеца. Освен това обичала всяка вечер да танцува казачок пред своите баба и дядо. В ранните ученически години в София от училище ги водили в Младежкия театър. С отварянето на завесата Мария „примирала” в залата и оттогава „заобичала” театъра. По-късно, в прогимназията, нейната майка, която е била учителка по български език и литература, завела Мария в Народния театър и тази среща се оказала съдбовна. Тогава разбрала, че сърцето я тегли към театъра. В онези години Мария Стефанова гледала постановката „Ромео и Жулиета” към  30 пъти с всичките изпълнителки на Жулиета. И досега още помни сцените с Апостол Карамитев.

Завършва ВИТИЗ при Моис Бениеш, който й „отваря очите” за световната литература. За българската знаела вече много от майка си и от своето собствено любопитство към книгите. Бениеш разширил хоризонта й интелектуално, често дори водил своите възпитаници на нощни разходки в София, за да усетят архитектурата на града. Първата роля на Мария Стефанова на професионалната сцена е в спектакъла „Емилия Галоти” на Лесинг в театъра във Враца. На премиерата прави всички възможни грешки – настъпва кринолина си, прави лапсуси..., но с тази роля и с още много други обикаля целия окръг повече от един сезон. Следват ролите в Русенския театър, а после и в театъра в Пловдив, където играе 10 години. Всички роли в тези театри и срещите й с режисьорите се превръщат в нейния втори театрален университет. В Пловдив се среща с режисьорите Христо Христов, Пантелей Пантелеев, Любен Гроис, Крикор Азарян. Играе Настася Филиповна в „Идиот”, Ния в „Преспанските камбани”, Катерина в „Укротяване на опърничавата”, Костанда в „Свекърва”. И макар че е още млада, често се случвало да играе доста по-възрастни героини /пр. Костанда/, но това не пречило на великолепните й превъплъщения.

Мария Стефанова е поканена в Народния театър след поредния Преглед на българската драма и театър и поредните награди, които е получила. Първата й среща е с режисьора Кръстю Мирски в ролята на Гурмижска от „Лес” на Островски. Героинята отново е на по-голяма възраст от актрисата, но пък я среща с режисьор „съкровищница от знания и опит”. Не е лесно за един млад човек да влезе в средата на актьорите от Народния театър, но тя не се страхувала от взаимоотношенията, не се страхувала от работата и след време вече се е доближила и до „най-острите характери” в театъра. Следват години на много роли в театъра. Сред тях са Нора от „Душата на поета”, Масларска от „Милионерът” и много, много други, а сега и жената А в „Три високи жени”. Над 200 са нейните роли в театъра. Но идва 1994 год., когато е пенсионирана - само на 55 години, в разцвета на силите си, когато играе много активно. Но за този несправедлив акт тя не желае да говори...И започва друг период от нейния живот. Поставя пиесата „Удушвачът” на Азиз Несин в Благоевградския театър. По-късно е поканена от Славка Славова, Таня Масалитинова и Георги Георгиев-Гец да създаде същата пиеса и в театър „Барбуков”, с който пътува 12 години. В постановката „Може би на покрива има кон” на частния театър е помощник-режисьор на Крикор Азарян.

Не са малко превъплъщенията на Мария Стефанова и в киното. Играе в „Късче небе за трима”, „Иван Кондарев”, „Вчера”, „ Всичко е любов”, „Ла донна е мобиле”,  „Петък вечер”, както и телевизионните сериали „Сами сред вълците” , „Дунав мост” и други. Може би вече е време за книга, но Мария Стефанова изчаква да се отдалечи от времето, да има дистанция, да изстинат емоциите, за да пресъздаде всичко максимално обективно, а не с пристрастия.

В живота ѝ е имало не малко горчиви и сурови уроци. Но днес тя не желае да се „обръща с гняв назад”/позаглавието на пиесата на Джон Осбърн/. Упоритостта и справедливостта са част от нейния борбен характер. Тя е  една силно емоционална, толерантна и високо интелигентна жена и творец, която печели сърцата на хората.