На Велика събота се пекат козунаци и се боядисват яйца

На този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. До обяд се разрешава домакинската работа, която по-нататък през деня се забранява напълно. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за Великден.

Според традицията първото яйце се боядисва в червено и се очертава кръст на челото на най-малките в дома. Ритуалът се изпълнява, за да са здрави и жизнени децата през цялата година. Червеният цвят  пък символизира кръвта на Спасителя. Първото червено яйце се съхранява в семейния иконостас до следващия Великден, когато се заменя с ново.
Останалите яйца се боядисват в различни цветове и с разнообразни шарки.

Днес се правят козунаците. Ако червените яйца са символ на кръвта на Христос, то сладкият хляб е неговата плът. Историята му  е от по-ново време. Смята се, че произхожда от Франция, но едва в началото на ХХ в. започва да се приготвя и в България. Както боядисването на яйцата,той се замесва на Велики четвъртък или сутринта на Велика събота. Традицията повелява да не го вкусвате до самия Великден в неделя.
Прието е брашното да се пресява три пъти и да се меси няколко пъти, за да стане козунакът бухнал и “на конци”. Формата е въпрос на вкус – като кекс, плетен или усукан като плитка, на руло. Добавят му се стафиди, ядки, шоколад или захаросани плодове.

Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.