Оркестърът за народна музика при БНР отново е подготвил интересна програма. Концертът е на 23 ноември от 19.30 в Първо студио на БНР. Посветен е на Добрин Панайотов – диригент на състава почти десет години – от 1978 до 1986 г. и от 1988 до 1990 г., когато се установява в Германия. Поводът за този музикален празник е 70-ият му рожден ден. Бившият диригент на оркестъра ще сподели диригентския пулт със своя млад наследник Димитър Христов – постоянния ръководител на състава.
Много се радвам, че колегите ми от БНР си спомнят за мен – споделя Добрин Панайотов. – Имаме общи спомени, макар че малко музиканти са останали от онова време. Всички са прекрасни оркестранти. Искам да изразя огромното си удоволствие от работата с този състав при подготовката на концерта. В програмата са включени творби на ярки композитори, които съм изпълнявал като диригент. Разбира се, започвам с Коста Колев, който за мен е гений в областта на обработките, а също и прекрасен акордеонист.
В програмата ще прозвучат и произведения от Димитър Христов, Георги Андреев, както и от по-старите майстори – Димитър Трифонов, който живее в САЩ и също е бил диригент на ОНМ на БНР.
Ще изпълним и моята „Възрожденска ръченица“ – продължава Добрин Панайотов, написана по повод тържествата за 1300-годишнината от създаването на България. Тогава (1981 г.) основах и ансамбъл „Шумен“. Знае се, че Шумен (родният ми град) е бил възрожденски център, затова и ръченицата се нарича така. Данислав Кехайов ще изпълни песен в обработка на Милчо Василев, Янка Рупкина – обработки на Коста Колев. Когато бях в България, Теодосий Спасов изгряваше, а сега е звезда. Радвам се, че той ще завърши концерта с „Ръченик“, обработка на Стефан Мутафчиев.
Ето и повече подробности за „българския период“ на Добрин Панайотов:
Поста на диригент на оркестъра поех от Коста Колев, след тримесечен конкурс. Бяхме десетина кандидати. Правехме анонимни записи, а председател на журито беше големият диригент Васил Стефанов. Оркестърът много ми помогна, защото свиреше с ентусиазъм когато аз бях на пулта. Как ги спечелих? Бях се хванал на бас с гъдуларя Атанас Вълчев – концертмайстор тогава, че ще изпълня на цигулка неговата прекрасна „Кюстендилска ръченица“. За три дена я научих и спечелих баса. След това пътят ми към музикантите беше „постлан с рози“. Оркестърът ми повярва. Не беше лесно, защото те бяха истински светила в народното изпълнителско изкуство – Атанас Вълчев, Стоян Величков, Никола Атанасов, Господин Станев, Иван Варимезов, все инструменталисти, които носеха оригиналния стил на изпълнение. Като главен диригент на съществуващия тогава Ансамбъл на БНР работех и с хора, който по-късно прие името „Мистерията на българските гласове“. Тогава там бяха големите народни певици Янка Рупкина, Кремена Станчева, Калинка Згурова, Калинка Вълчева и др.
Добрин Панайотов е завършил дирижиране, композиция, цигулка и педагогика в Лайпциг (тогава в ГДР). Десет години е концертмайстор и диригент в Лайпцигския театър. След това работи в България, а през 1990 г. решава да се установи в Манхайм.
Там дирижирах хорове, с които многократно съм гостувал в България, Чехия, Унгария и др. страни. Между 1990 и 2000 г. организирах турнета на ОНМ на БНР и известни имена от рок музиката с програма „Рокът среща класиката“, която се приемаше много добре. В момента работя с хора на българската православна църковна община „Св. Петка Търновска“ в Манхайм, където съм диригент, иподякон и певец. Нашият епископ Антоний дори ще присъства на концерта – пристига от Германия специално, той много обича народната музика. Създадох и няколко музикални школи, в които се изучават различни инструменти, всички музикални стилове, теория и т. н.
Диригентът споделя, че никога не е преставал да се интересува от работата на ОНМ на БНР:
Това е състав с невероятни възможности, звучи компактно, музикантите свирят виртуозно. Прави впечатление, че изпълняват произведения, специално композирани за тях. Следя концертите на оркестъра и мога да кажа, че в това отношение той е много активен, програмите са интересни. Оркестърът е на изключително ниво, а Димитър Христов е композитор и диригент, когото неимоверно много ценя. Затова в края на концерта символично ще му предам своята диригентска палка – жест на уважение, възхищение и подкрепа.