Н.Пр. Ирит Лилиан - изкуството е добро противодействие на радикализма

Седмицата беше силна с присъствие на високи образци на еврейската и израелската култура в София - от писателя Давид Гросман, през американския документален филм за Ангел Вагенщайн, до изумителната израелска певица Ясмин Леви.

 Това стана и повод да поканим посланика на Израел у нас като специален гост на предаването "Хоризонт до обед".

Най-голямата заплаха е радикализмът. Чуждестранните терористи се върнаха по домовете си в Европа, каза в „Хоризонт до обед“ посланикът на Израел у нас, Нейно Превъзходителство Ирит Лилиан:

Най-голямата заплаха е радикализмът. Факт е, че имаме хора, които са радикализирани по различни начини, които живеят сред нас. Понякога е много трудно да ги идентифицираме. Тези хора са подтикнати от изключително зли сили, които могат да направят много зло. Нашата основна роля е да застанем срещу този радикализъм, да го идентифицираме предварително, да го дерадикализираме и да инвестираме много повече в образование, в култура, да сме сигурни, че хората не са изложени на изкушението да се радикализират. Чуждестранните терористи се върнаха по домовете си в Европа, заплахите са там.

Важно е да противодейства на радикализма, а това може да стане и през културата и през приемането на обща рамка. 

Посланик Лилиан приветства действията на българското правителство по приемането на работното понятие за антисемитизма и определянето на специален координатор по тази тема. 

През седмицата правителството определи заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев за  национален координатор за борбата с антисемитизма. На 1 юни тази година, Европейският парламент гласува Резолюция за борба с антисемитизма, в която се призовава държавите от ЕС да назначат национални координатори, и да предприемат мерки за изграждане и засилване на партньорството с еврейските общности и институции. Основна функция на националния координатор за борба с антисемитизма ще е да подържа   връзки с  координатора на Европейската комисия и с националните координатори по тези въпроси на държавите членки

На въпрос дали този своеобразен акцент от културни събития свързани с еврейската и израелската култура е специално замислен посланик Лилиан отговори:

Бих казала и да и не. Не за първа година ние планирахме културна есенна програма в България. Започнахме с танц, израелски групи – танц и театър, които работиха тук с български групи в танцов център „Дерида“. По-късно преминахме в сферата на киното, литературата и сега завършваме с музика, но до края на годината си обещахме, че ще имаме още изненади в сферата на културата. Чувстваме се много привилегировани от факта, че в София успяха да дойдат всички тези важни фигури в израелската култура.

Тази седмица в България беше израелският писател Давид Гросман, носител на наградата „Букър“ за 2017-а. Той представи своя роман „Един кон влязъл в бар“ в клуб „Перото“, а екранизацията му по книгата „Ще бягаш ли с мен“ беше представена в рамките на фестивала „Синелибри“.

Ето какво казва той за куража да разказваш истории и куража да приемеш, че историите могат да те променят.. 

Когато разказвате една история скоро разбирате, че има друга история зад първата и още една и още една.Това е човешката археология.  Има толкова много истории във всяка една житейска ситуация. За да сме практични остоваме само до едната история, но всяка жива история има живот благодарение на пулса на многото пластове под нея. И също така, като мисля за книгата за Коня, трябва да отбележа, че всеки от нас има нещо като история-визитна картичка. Нея представяме пред другите, пред непознатите, пред чужденците или даже когато отиваме при психолог, ние разказваме нашата официална история.

Мисията на добрата литература според Гросман обаче е като тази на симпатизиращия слушател или свидетел

 Той може да ни накара да разкажем не само официалната история, а историята под нея и още по надолу. Тогава той ще ни помогне да се освободим от протекцията, от защита на официалната история, от затвора на официалната история, защото ние сме попаднали в капана на официалната си история застопорени във времето и пространството, когато тази история се е формулирала вътре в нас. Но може би ние сме на едно съвсем различно място или време. Може би ние не се нуждаем от тази история, може би можем да я отлепим от самите нас и да се освободим от нея и да не й позволим повече да ни блокира, и да ни парализира.

Давид Гросман мисли, че това е приложимо не само към отделните личности, но и към обществата, нациите и държавите като цяло.

Понякога може да погледнем към една страна, както аз гледам на Израел и да видим как сме попаднали в капан, и че ако сме имали повече кураж и ако сме били по-умни и по-малко ужасени от живота, сме можели да си разкажем и друга история, различна история. Една нова история може да е плашеща, защото все още не сме развили защитни механизми, за да се пазим от нея. Но мощта на добрите истории не е в това да ни пазят.  Историите не бива да ни пазят, те трябва да ни експонират, да ни разкриват, и така да ни карат да влезем в по-тесен контакт с нашия вътрешен живот.

В събота  вечерта израелската певица Ясмин Леви ще изнесе концерт в Sofia Live Club. В предварително интервю за БНР певицата каза:

Ще донеса със себе си един цял житейски път, който съм преживяла и ще представя репертоар, който представя целия ми живот.

В звуковия файл можете да чуете цялото интервю на Ирина Недева с Ирит Лилиан,  израелският писател Давид Гросман, както и интервюто на Жени Монева с Ясмин Леви.