Бъдещето на ЕС обсъждаха участници в дискусия за трансатлантическите отношения

За недостига на визия за тези отношения и от двете страни на Атлантика, както  за риска ЕС да бъде изместен в периферията на международната сцена стана дума в рамките на дискусията. Регине Шуберт от фондация "Фридрих Еберт" обясни защо  у нас акцентът на тези дебати е в грешна посока:

Трансатлантическите отношения се сблъскват с нови предизвикателства. Не става дума само за проблеми на сигурността и ролята на НАТО, а за политически ценности. И ако тези ценности са под въпрос, то според мен ЕС трябва да ги отстоява, докато поставя началото на пълноценен диалог. За България оформянето на трансатлантическите отношения не означава да сме проамерикански или проруски настроени, а пробългарски.

За грешната посока на дебатите за транатлантическите отношения говори и Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България. Той предупреди за заплахата Китай да погълне ЕС, ако той не се глобализира, както и за това, че Западът не си дава сметка, че се създава много сериозен противовес с център, който не е Москва, а Пекин:

Китай ще се развие по такъв начин, че неусетно и постепенно ще погълне ЕС, ако ЕС не направи нещо, за да се глобализира, а това глобализиране може да стане, на първо място, чрез консолидиране на самия Европейския съюз, като се откаже от провинциалните си дебати и се съсредоточи върху трансатлантическата връзка. Трансатлантическата връзка не е само Съединените щати, не е само ТТИП, трансатлантическата връзка е и Канада. Трансатлантическата връзка е и разширяването на НАТО към Атлантика. Куба е един изключително перспективен член, който Европа трябва да иска да привлече към НАТО.

Решението на кризите се крие не в "Ялта" 2, а в "Хелзинки" 2.Това мнение изрази Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. Той не се съгласи, че Москва ще бъде изместена от Пекин като втори център, и застъпи тезата, че не става дума за трансформация на полюсите, а за многополюсност.

Новата "студена война", която аз винаги слагам в кавички и което според мен е анахронизъм. Анахронизъм, доколкото вече стана дума – светът не е двуполюсен, първо, и второ, липсва идеологическата алтернативност. Тази нова "студена война" безспорно се оказа силен инструмент за консолидация, за консолидация вътрешна, както забелязваме в Русия, но и за консолидация наша, партньорска, на ЕС и НАТО с оглед общи политически позиции спрямо Русия.

Според Любомир Кючюков е контрапродуктивно Европа да се фиксира върху Русия с мислене от "Студената война", отношенията трябва да бъдат поставени на принципна основа, а проблемът с Крим трябва да бъде уреден между Русия и Украйна, а не да остане пренебрегнат и премълчан.