Поредно осъдително решение срещу България от Европейският съд по правата на човека

В решението си от по делото И. П. срещу България (no. 72936/14) съдът в Страсбург приема, че България е нарушила член 5.4 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който засяга правото на арестуваните и лишените от свобода без оглед на основанията да обжалват законосъобразността на своето задържане в съда. Фактите по делото, наред с конкретното нарушение, повдигат въпроси за проблемите на системата на детското правораздаване в България, както и на системата за закрила на детето изобщо. Още през 2011 г. Европейският съд по правата на човека разгледа (ЕСПЧ) се произнася по знаковото делото А. и други срещу България с решение, в което намира нарушения във връзка с липсата на ефективна възможност за обжалване пред съд на разрешението на прокурора да продължи задържането на детето в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН).
Това е второ подобно загубено дело от България и второто такова спечелено от непълнолетно лице по подобен казус, а именно задържане в арест и лишаване от свобода. Тези арести се правят според Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който действа от 1958 година.

Адвокатът по делото Адела Качаунова разяснява настоящия казус

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По настоящото дело Европейският съд по правата на човека разгледа доводите на правителството по допустимостта на жалбата, според които жалбоподателят е могъл да използва Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) като ефективно вътрешноправно средство за защита срещу нарушението на член 5.4 от Конвенцията. Съдът обаче отхвърля тези доводи. Той приема, че в системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните липсва процедура за обжалване на актовете на отговорните за настаняване в Домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН) и изразява съмнения, че разрешенията на прокурора за настаняването може да бъде приравнено към индивидуален административен акт, за да може да се търси отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ. През октомври миналата година Конституционният съд, обратно на това прие, че тези актове на прокурора представляват индивидуални административни актове, които могат да се обжалват пред съд по общия ред. В настоящото решение на ЕСПЧ това решение на Конституционния съд не се обсъжда. На свой ред представителите на държавата ни в производството пред Съда са признали, както и по предходното дело А. и други срещу България, че актът на прокурора относно настаняването в ДВМН не може да се обжалва в съд.

Още за решението на ЕСПЧ от Светлана Костадинова, юрист в Европейския съд за правата на човека

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейския съд по правата на човека присъди по това дело обезщетение в размер на 3000 евро на жалбоподателя и още 2000 евро за съдебни разноски, които трябва да се платят от националния бюджет на България.
Освен Европейската конвенция за правата на човека в този конкретен случай е нарушена и Конвенцията за правата на детето на ООН и по-точно:
Член 37, точка: г) всяко дете, лишено от свобода има право на незабавен достъп до правна и друга необходима помощ, както и правото да оспорва законността на лишаването си от свобода пред съд или друг компетентен, независим и безпристрастен орган и на бързо решение по всякакви такива дела.
В България това лишаване от свобода на малолетни и непълнолетни се осъществява само от прокурор, а не от съдия.

Доц. Велина Тодорова от Института за държавата и правото в БАН и единственият представител за България в Комитета за правата на детето на ООН.

Чуйте доц. Велина Тодорова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За да се постигне реформа в системата на детското правораздаване се изискват спешни законодателни промени. Българското правителство прие да осъществи радикална реформа, включително отмяна на остарелия Закона за борба срещу противообществените прояви от 1958 г., но досега това все още не се е случило.
Още от септември 2015 г. Български Хелзинкски комитет, Национална мрежа за децата и Институт по социални дейности и практики настояват чрез кампанията „Детство без решетки“ за незабавна реформа в детското правосъдие, включваща привеждане на българското законодателството в съответствие с международните документи и правни норми, ратифицирани от страната ни, които трябва да гарантират спазването на правата на децата.

Повече за кампанията „Детство без решетки” можете да научите тук.

Споделете

Поредно осъдително решение срещу България от Европейският съд по правата на човека

БНР подкасти:

За БНР