„Бог Рок” – забавен разказ за „забранената музика”

Рок спектакълът, който столичната публика може да види на 20 септември, вече няколко години се обогатява и променя постоянно. В проекта са въвлечени професионални музиканти, а известният актьор Филип Аврамов пее, танцува, свири на китара и хармоника… И разказва за т.нар. „забранена музика”, толкова привлекателна за младите бунтари през 60-те и 70-те години на ХХ век, когато тоталитарната власт в България „пази” младежта от „западното влияние”. Именно тази „дяволска музика” е главно действащо лице. От сцената звучат песни на Джо Кокър, Джеймс Браун, White Snake, AC/DC и много други рок и блус идоли. Режисьор е Петър Калчев.

Интервю с Филип Аврамов и Калин Вельов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Бог Рок“ се появи като заглавие преди три години – разказва Филип Аврамов. – Това е текст на Даниел Рашев, написан специално за музикален спектакъл. Търсех нещо по-различно, хареса ми идеята и реших да добавя музиката, която харесвам. Така се роди спектакълът „Бог Рок“. Защо се нарича така? Защото се разказва за Господ, който обича музиката и я пуска на собствената си трапеза. Съставът преди три години беше: Венцислав Велев – китара, Красимир Спиридонов – пиано и моя милост. Групата ни се казва „Джинджифил”. Измислих името на шега, но така си и остана. Всъщност, ние на всичко гледаме с чувство за хумор и точно това ми харесва. Отскоро сме с перкусиониста Калин Вельов. А на 20 септември, в „Сити Марк Арт Център за изкуства“, към нас ще се присъедини и една басистка. Говорим си на сцената за корените на рок музиката. И не само – отделили сме внимание и на някои вечни джаз и блус парчета. Изпълняваме много известни песни, комбинираме ги по любопитен начин. Оттук нататък ще стане още по-интересно – замислили сме да направим авторска музика. И защо не? Нещата вървят прекрасно. Сюжетната линия е развита с прекрасно чувство за хумор, нищо, че става дума за божествени дела. Често вкарвам нови реплики и музика. Импровизираме и не се притесняваме да го правим. Изнесли сме около 40 концерта, не само на театрална сцена, а и на фестивали, частни партита. Скоро бяхме на един рок събор и публиката много ни хареса.

„Урок по танци”, изп. „Тумбаито”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Истина е, че импровизацията в спектакъла е на много високо ниво – допълва Калин. – Музикалните теми, които звучат, не са имитация, а са пречупени през нашата призма на изпълнители. Всъщност, те звучат в авторски аранжименти. Има няколко диско парчета, представени по хумористичен начин. За мен е приятно, забавно, определено е и голямо предизвикателство. Филип е неконтролируем на сцената, в най-добрия смисъл на тази дума. Постоянно трябва да сме готови за промени и в текста, и в музиката. Смятам, че енергията на ритъма, енергията на барабаните липсваха, така че се допълваме взаимно. Едно от най-приятните неща са пътуванията, а ние пътуваме много, като истински рокаджии. Тази форма според мен има голямо бъдеще, защото така музиката става по-достъпна за хората. И когато е въвлечен разговорът, театърът, става много по-разнообразно и интересно. Най-силният момент в „Бог Рок“ е това, че актьорът музицира, а музикантите навлизат в „неговата територия“. Новата атмосфера, в която попадаме всички ние, носи и нови предизвикателства.

Споделете

„Бог Рок” – забавен разказ за „забранената музика”

За БНР