Аз очаквах този медал. Той не беше голяма изненада за мен. Особено след 7-ото им място в квалификацията. Не можа да ви обясня защо и как, аз просто знаех, че те ще се мобилизират, че ще изиграят съчетанието си така, както е необходимо. Казвам съчетанието си, като имам предвид, второто съчетание, решаващото съчетание.
При това го изиграха безпогрешно, с максимална амплитуда, като последен отбор в олимпийския турнир. Това, което те направиха, означава великолепна физическа подготовка, великолепна техническа подготовка, великолепно сработване на момичетата едно с друго. Те бяха благословени от всички нас. Безкрайно се радвам за успеха им. Напълно заслужен!
Така една от легендите в спортната ни журналистика Вера Маринова – Аткинсън коментира специално за БНР представянето на ансамбъла ни и спечеления бронзов медал в олимпийския турнир по художествена гимнастика в Рио де Жанейро.
Вера Маринова, която от години живее и работи в Англия и е отразявала 14 олимпиади, коментира и цялостната организация на Игрите в Бразилия и българското представяне в нея:
Тази олимпиада беше Олимпиадата на Рио. Всяка олимпиада има своите герои – и Фелпс, и Болт, и Байлс, и още много, много и много. Беше ми доста неприятно да чета толкова много критика по отношение на Рио, защото знам какво костваше на бразилците, за да подготвят тази олимпиада и с колко отворено сърце посрещнаха всички.
Великобритания от 36-ото място в Атланта през 1996 година, завърши на 2-ро място едни гърди пред исполини като Китай и Русия. Как стана това? А как стана това, че ние, които бяхме в челната петица и шестица в Сеул през 1988 година, сега се радваме на 65-ото място. Стана, защото си дадоха ноу-хауто, стана, защото спортът беше зарит под чергата като нещо ненужно, допълни Маринова.