Театърът като че ли сам избира Васил Димитров за професията „актьор”. Още на 8-9 години той излиза случайно на сцената и казва едно стихотворение. Публиката го приема възторжено. След това идва театралният кръжок в училище през гимназиалните години. Първоначално иска да стане режисьор. Но при кандидатстването във ВИТИЗ /днешния НАТФИЗ/ не го приемат. И той записва Учителския факултет. Може би затова днес е такъв добър преподавател в Театралния департамент на НБУ, където е и почетен професор. При повторното кандидатстване във ВИТИЗ го късат още на първия кръг по „режисура”, но го приемат „театрознание” и „актьорско майсторство”. Васил Димитров избира „театрознанието”, само че проф. Кръстю Мирски го съветва да остане в актьорския клас при него. За своя учител проф. Кръстю Мирски Васил Димитров казва, че е човек с блестящ ум, който го е научил на нетърпимост към пошлото и фалшивото в изкуството.
След театралното обучение актьорът заминава за Бургаския театър, където са режисьорите Юлия Огнянова, Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. И тази четворка, която създава един различен за онова време театър, т. нар. „експеримент”, бележи неговия път на сцената и му дава криле и усещането, че е в свои води. След уволнението на режисьорите и спирането на експеримента Васил Димитров остава още година в Бургас. После идва в София, където играе в Народния театър на младежта /днешния Младежки театър/, театър „Сълза и смях”, театър „199”, театър „София”... Актьорът пресъздава многобройни роли както на сцената, така в киното и телевизията.
Всяка роля е част от мен, сподели творецът в студиото на "Нощен Хоризонт".
Обича всички свои роли, но може да се каже, че цени особено превъплъщението, което създава с ролята на цар Борис III във филма на режисьора Зако Хеския „Сами сред вълци”. Върху нея работи почти три месеца преди снимките. Среща се с хора, които са били близо до историческата личност, и прочита много материали, преди да облече костюма на героя. Така задълбочено и всеотдайно работи върху всяка своя роля. Формулата за успеха според Васил Димитров е да попаднеш на точното място, да положиш необходимия труд и да се срещнеш с точните хора. И професията го свързва с режисьорите от бургаската четворка и още други стойностни режисьори и драматурзи, както и с актьорите Таня Масалитинова, Славка, Славова, Маргарита Дупаринова, Леда Тасева, Ани Бакалова, Цветана Манева, Меглена Караламбова. Незабравимо остава за него представлението „Антигона” в Амфитеатъра в Пловдив, когато се извива страхотна буря. Но той и Цветана Манева продължават своя диалог и успяват, въпреки поройния дъжд, да задържат публиката почти 40 минути.
За Васил Димитров професията на актьора не е тежка. Тя е благодатна и благодарна. Тя те акумулира по някакъв начин. След едно хубаво представление се чувствам по-бодър и съм готов да продължа, казва майсторът на добрите роли. А театърът? Той е съдба. Той е моят живот. Без театъра щях да съм друг човек – с по-ограничена територия. Театърът ме кара да се чувствам по-свободно, по-отворен, по-любопитен. Всичко за мен е театърът.
Актьорът Васил Димитров беше гост в предаването „Нощен Хоризонт", когато на международното летище „Ататюрк” в Истанбул имаше терористична атака с много жертви. По този повод той сподели, че за огромно съжаление светът забравя миналото и не черпи опит от онова, което е преживял.