МАТУРИ

Министърът на образованието и науката Меглена Кунева лично е решила теста на матурата по български език и литература за зрелостници за 30 минути, бравурно оповести столичен ежедневник.

Вероятно това е нов ако не световен, то поне европейски рекорд намеква дописката.

Е, логично е един юрист като госпожа Кунева да знае правописа на думи като понесъл, дочакал, изтъргувал,

да прави разлика между фразеологизми като „през куп за грош“ и „през девет баира“, както и да разпознае цитат от разказа за дядо Матейко на Елин Пелин.

Сега. Малко смущаващо е, че в информацията за министерското постижение някак си се набива на очи думата „лично“. Ами  че това се подразбира от само себе си. Освен ако просветният шеф не е помолил някой свой подчинен за колегиална помощ. Рекорд се гони, зер, не е шега работа.

Да не говорим, че госпожа министърката би могла – от висотата на поста си - да помоли за помощ приятел от Стараза Загора, случайно разполагащ с верните отговори.

Не ни се вярва, разбира се.

Особено при този напън поне тази година някой просвEтен човек да не продаде матурите. То не бяха нови камери със звукозапис по изпитните зали, то не бяха полицаи, че и родителски патрули, шетащи из училищните коридори и тоалетни, пребъркване на квесторите за мобилни телефони и изтезаването на млади репортерки да изтеглят по петляно време изпитни варианти.. . само дето дронове не летяха из класните стаи

Е, и какво стана? Ами както обикновено си имаше преписвачи, макар и не толкова много, че да сринат светая светих на родната просветна система - матурите.

Но дотук с шегичките.

Големият проблем на днешните матури далеч не е в петдесетина хлапета, опитали се да преписват, а защо са в този си вид.

Не го разбирайте неправилно – не става дума за това дали изпитните тестове да бъдат на хартиен носител или на електронен, както зам.-министър Стаматов обеща за догодина.

Не, става дума за друго. Днешните задължителни държавни изпити датират от 2008 година. Но още през 1878 година за първи път в България се провеждат държавни зрелостни изпити.

На практика дълги години матури полагат онези, които искат да продължат образованието си в единствения тогава Университет. Останалите младежи получават диплом за средно образование и могат да кандидатстват за държавна служба.

До 2002 година абитуриентите трябваше да полагат по пет матури – по български език и литература,  математика,  история, физика и химия.

И тук идва най-важното – от матури бяха освобождавани всички, които имаха среден успех Много добър от гимназиалния курс и средноаритметична оценка от годишните оценки по съответния предмет най-малко Много добър 5.

Това мотивираше повечето от нас да си седнат на трибуквието, за да учат и да отърват колкото може повече от петте матури.

И това бе прекрасен начин да бъдат стимулирани учениците към системно учене през всичките гимназиални години.

В днешно време учениците – особено в последните два класа -  се дистанцират от предмети, които не са свързани с желаната от тях университетска специалност. Защо да наблягат на химията, примерно, ако мечтата им е да завършат международни отношения…

Да не говорим за онези, никак не малко абитуриенти, насочващи се към чужбина – повечето от тях на практика вече са приети в различни университети и задължителните матури са досадна формалност.

Абсурдно е например абитуриент удостоен с така известния  Дойче шпрах диплом да се явява на матура по немски език.

Но да се върнем на българския език. За петте си години в гимназията всеки ученик има от изпитвания поне по четири оценки на срок и още толкова от контролни и класни работи. Това прави около петдесет оценки в края на 12-ти клас.

Елементарната логика показва, че този огромен брой оценки е много по-показателен за знанията на ученика, отколкото една-единствена оценка от матурата. Което си е направо несправедливост спрямо по-добрите ученици, трудили се съвестно в продължение на пет години, а едно здравословно неразположение в деня на матурата може да обезмисли всичко това.

Но важното, че министерството е щастливо и доволно от себе си...