ЕМИ

Взаимозаменяемите Еми – персонажи на невероятния Тери Пратчет са млади жени, които обгрижват малки блатни дракончета, настанени в специален приют. Дракончетата са непретенциозни същества и ядат всичко, включително въглища. Големият проблем при тях е, че имат свойството неочаквано да се самовзривяват, освобождавайки кошарките си за следващи екземпляри.

Нещо като подаването на оставка от български министър. Явление рядко, но все пак съществуващо.

Пример – Ивайло Калфин. Човекът последва партийната повеля и напусна поста  след размяна на взаимни комплименти с работодателя си.

Което пък породи множество чудения – ще се разклати ли правителството или не, респективно ще има ли предсрочни избори или такива ще бъдат отложени за напролет.

Сигурно и затова управляващите партии, досущ като моряци на потъващ кораб се заеха на аврал да възстановят баланса. И то по-най-лесния начин –  със следващия вицепремиер, в случая Томислав Дончев. Така философът по образование трябваше да се нагърби с тежките социални и демографски проблеми, наследство от икономиста Калфин, който също беше и заместник на министър-председателя.

Бившият кмет Дончев безспорно беше явният избор, тъй като  другите двама вицепремиери вече са ангажирани – юристката Меглена Кунева с проблемите на образованието, а социоложката Румяна Бъчварова със сезифовската задача да внася ред в министерството на вътрешните работи и да озаптява престъпността.  

И както вървят нещата, ако и министърката на туризма Ангелкова реши да се върне към строителния бизнес, като нищо освободената позиция ще бъде заета от премиера.

Е, Дончев отказа да получи министерски портфейл, но кой-знае какъв правителствен смут не се случи

На теория ГЕРБ и присъдружните й партии нямат проблем да поддържат парламентарното мнозинство. Проблемът за Борисов е там, че част от коалиционните партньори използват ситуацията, за да налагат своите искания. Особено Патриотичният фронт, който много държи на всяка цена някак си да бъде забранено /или поне затруднено/ гласуването в Турция, нищо, че евентуалната рестрикция ще попречи и на българските граждани в редица страни по света да упражнят правото си на вот.

Въпреки проточилите се пазарлъци по темата, консенсус поне досега няма. И е съвсем реален сценарият, при който партиите от управляващото мнозинство най-вероятно ще отхвърлят ветото на президента върху Изборния кодекс по настояване на Патриотичния фронт.

А след като са показали "бабаитлък" ще внесат нови промени в закона именно в частта, която държавният глава върна за ново разглеждане.

От морална гледна точка това може да се квалифицира като публична подигравка не само с държавния глава / който така или иначе няма шанс за втори мандат/, а изобщо с парламентаризма.

Междувременно оглавяваната от предствител на патриотите антикорупционна комисия бламира на първо четене законопроекта на Меглена Кунева за борба с корупцията по високите етажи на властта.

Подобни ходове на партньорите обаче явно не са по вкуса на премиера, щом като от далечен Лондон размаха жълтия картон.

„Да не прекаляват с играта на нерви, защото може и да не ми издържат в един момент", предупреди той в сряда.

И остави на ядосващите го да си представят най-лошото – предсрочни избри и последваща коалиция с БСП. Но дотам едва ли ще се стигне.

Защото както вече ни е известно, стабилността на правителството е най-важният национален приоритет и всякаква жертва в негово име е свещена и борисовоугодна.

Така че корабът на властта към този момент може и да се полюшва насам и натам, но капризните пасажери от първа класа искат-не искат ще балансират крена, а опозиционерите от трюмабодро ще тръбят за курс към предсрочни избори, но щурвалът, поне засега не е в техните ръце.