Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мирела Петрова за своите концертни изяви и новия албум с творби на Вагнер, преработени за камерен оркестър

БНР Новини
Снимка: личен архив

По–голяма част от живота на Мирела Петрова е свързан с Германия, където живее от 15-годишна възраст. Независимо от това, известната пианистка се старае да не прекъсва връзките си с България и родния град Русе, където започва нейното обучение по музика. Винаги с радост свири на фестивали у нас. Името ѝ е познато на българската публика от концертите ѝ на престижни форуми – „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“ в Русе, „Аполония“ в Созопол.  Още докато е в България, печели награди от национални и международни конкурси. По–късно е сред лауреатите на „Мария Каналс“ в Барселона, Усти над Лабем – Чехия, „Концертеум“ в Маркопуло – Гърция и др. Завършила е с отличие Висшето музикално училище „Карл Мария фон Вебер” в Дрезден, където днес е преподавател по пиано.Като солист на престижни оркестри, както и със самостоятелни рецитали, е изнасяла концерти в Германия, Испания, Турция, Япония и др.

Едва четиригодишна Мирела започва да свири на пиано, на пет е приета в детската музикална школа към Музикалното училище „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. На седем е първият ѝ концерт със симфоничен оркестър – изпълнява Концерт за пиано в до мажор от Хайдн в съпровод на Русенска филхармония. Скоро след това изнася и солов концерт. В България – казва тя – получих много солидна основа за бъдещото си развитие като музикант. Пътят ми сякаш беше предопределен, но бях дете и не си давах сметка за това. Родителите ѝ обаче са наясно, че за този ярък талант е необходима сериозна подкрепа. Годините в България са трудни –страната ни е в икономическа криза след политическите промени, настъпили през 1989-а. Баща ѝ Илко Петров е професионален музикант, започва работа в Германия и цялото семейство се премества там.


Бях ученичка в девети клас –
спомня си Мирела. Първо попаднах в Музикалната гимназия във Ваймар, но може би там не беше моето място. Подадох документи за кандидатстване в няколко музикални академии в Германия. Първият град, в който се явих на изпит, беше Дрезден, приеха ме веднага, без завършено средно образование. Така и не отидох другаде. На 16-годишна възраст вече бях студентка. Периодично се явявах на изпити в Русе и така завърших средното си музикално образование. В Дрезден бях в класа на проф. Детлеф Кайзер– руски възпитаник. За мен това беше много полезно, защото неговата система на преподаване е смесица от руската и немската школа. По време на следването си участвах в големи конкурси, постоянно изнасях концерти. Имах възможността да свиря с оркестъра на Националната музикална академия в Дрезден, бях солист и на престижната сцена на „Земпер опера“, имах много интересни проекти. След като се дипломирах, продължих с двегодишна специализация (т. нар. Konzertеxamen), която дава най-голямата академична степен. Това беше много интензивен период – можех да се концентрирам само върху пианото.

Докато специализира, Мирела започва да преподава пиано. Завършва и втора специализация – по камерна музика, сонатна двойка с виолончело. За нея това е истинско откритие: Попаднах при Петер Брунс – изключително добър музикант и педагог, благодарение на когото изградих много ценни качества. С него изнесохме и много концерти.


Наред със соловата си кариера, Мирела продължава сътрудничеството с Петер Брунс, както и с други инструменталисти. Сред сценичните ѝ партньори е нейният съпруг Али Сак – виолончелист, също с много добра кариера на солист и камерен изпълнител. Роден е в Измир – Турция, където често изнася концерти заедно с Мирела и други свои колеги от Германия.


Освен с преподаване се занимавам активно и с камерна музика – разказва още пианистката. Сравнително късно открих за себе си този тип музициране – бях на 23 или 24 години. Дотогава се занимавах главно със солов репертоар. Камерната музика ми доставя огромно удоволствие. Това е съвсем различно усещане – слушаш не само себе си, но и общата картина. Колегите просто трябва да дишат заедно. Продължавам и концертите със симфоничен оркестър. През последната година имахме пет концерта заедно със Саяко Кусака, първи концертмайстор на Konzerthausorchester в Берлин и Петер Брунс. Изпълнихме Концерта за цигулка, виолончело и пиано от Бетовен. Със същата програма миналата година бяхме поканени за два концерта в Анкара. Записах и компактдиск с произведения на Вагнер, адаптирани от Енгелберт Хумпердинк за малък камерен ансамбъл и пиано. Записахме го в къщата-музей на Вагнер, в Граупа – градче, близо до Дрезден. Там Вагнер е живял няколко месеца, работейки над операта си „Лоенгрин“. Дискът се нарича „Вагнерова вечер в Граупа“. Това е световна премиера – произведенията не са записвани досега. Предстоят два концерта, посветени на рождения ден на големия композитор – песенна вечер заедно с мецосопраното Анекатрин Лаабс и камерен концерт с програмата от диска – откъси от „Лоенгрин“, „Тристан и Изолда“, „Зигфрид“ и др.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.