„Съединението прави силата” vs „Да се спасяваме поединично”

Ако някой чужденец попита, кои световно известни личности са българи, то вероятно първото име, което ще изплува в съзнанието е това на футболната звезда Христо Стоичков. По-интелектуално настроените биха се сетили за Кристо, но пък малцина в чужбина знаят, че Христо Явашев е българин. Само след една година този „разговор” би могъл да звучи по друг начин, защото шансовете, следващият генерален секретар на ООН да е родом от България, съвсем не са малки. Стига ние, българите, да не си слагаме сами прът в колелото.

България все още не е обявила номинацията си за най-високия пост в ООН, макар да разполага тамън с две подходящи кандидатури. Генералният директор на ЮНЕСКО, Ирина Бокова, отдавна е заявила желанието си да се впусне в надпреварата, още повече, че в последните си часове правителството на Пламен Орешарски издигна официално кандидатурата й. Сегашното правителство обаче все още мълчи и не потвърждава номинацията. Нещо повече – напоследък се споменаваше и името на българският еврокомисар Кристалина Георгиева като потенциален кандидат, но тя заяви, че ще продължи да изпълнява ангажиментите си в ЕК, което се интерпретира като отказ от надпревара за поста. Дискусията около името на българската номинация се вихри от месеци в социалните мрежи, но с наближаването на крайния срок през март темата вече бе подхваната и от традиционните медии в България. В края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов отговори лаконично на все по-често питащите журналисти, че правителството ще спази срока за номинация до края на март и продължава дипломатическите совалки. Председателят на АБВ Георги Първанов заплаши да оттегли подкрепата си за кабинета, ако не бъде номинирана Ирина Бокова.

Човек би казал, че Генералният директор на ЮНЕСКО е възможно най-добрата кандидатура за наследник на Бан Ки-Мун. Неписаните правила на световната организация предвиждат следващият Генерален секретар да е от Източна Европа, при това по възможност жена. Бокова изпълнява и двете условия. Проблемът е, че името Бокова разделя българското общество. Тя произхожда от известна фамилия на комунистическата номенклатура и преди промените се е ползвала от привилегии в образованието и професионалното си израстване, които за обикновените хора са били немислими. Политическите промени през 1989 г. не се отразиха на дипломатическата й кариера, а критиците на 63-годишната Бокова я упрекват, че за 26 години така и не е осъдила комунистическия режим в България.

Независимо, коя ще бъде номинацията за Генерален секретар на ООН, така типичното за българите разединение е на лице. Един популярен виц със също така типичната за българите самоирония описва манталитета ни: „Казанът на българите в ада няма нужда от пазач – тръгне ли някой да излиза, те сами го дърпат надолу”. Българската история познава множество провали, при това не само на бойното поле, които се дължат на раздор и разединение, въпреки че на сградата на парламента с големи златни букви пише: „Съединението прави силата”. Сега малка България, която от край време тайничко страда от липсата на внимание и влияние, има шанс да излезе на световната политическа сцена. Дали изборът на генерален секретар на ООН е кауза, която може да ни обедини? Способни ли сме на компромиси в името на по-голяма цел? Или ще продължим да живеем под мотото, всеки да се спасява поединично?