Бежанската криза изисква нов световен миграционен ред

Водени сме от убеждението, че културата е същност, основна човешка потребност и най-естественият път за разбиране на другия. Време е да помислим върху това, което ни прави човеци и как културата се свързва със социални въпроси. С тези думи Цветелина Йосифова, основател и директор на Центъра за дебат и култура „Червената къща”, и Енцио Ветцел, директор на Гьоте институт в София, се обърнаха към участниците в първия по рода си форум за култура „Състояние бежанец: хора между времето и пространството”. Свидетели сме на непозната до сега по своя размер миграционна вълна в Европа, която изправи дори икономически мощни и добре организирани държави като Германия и Австрия пред неразрешими трудности. България преживя първия пик в бежанската вълна от Сирия в края на 2013 г., когато по думите на Васил Върбанов, зам. председател на Държавната агенция за бежанците, за няколко месеца около 7000 души потърсиха закрила в нашата страна. От тогава броят им нарасна на 15 хиляди, а само през октомври т.г молба за закрила са подали над 3500 души.

Сега има едно лъжливо затишие пред буря – твърди Върбанов. – Същевременно съществено се промени профилът на бежанския поток и профилът на самите бежанци. Ако в края на 2013 г. по-голям процент бяха семействата от Сирия, то сега по-голямата част, над 70%, са самостоятелни мъже на възраст между 18 и 36 години.

Безпрецедентният миграционен натиск към Европа и респективно към България породи симптоми на разединение както между европейските страни, така и в самите общества на съответните държави, където има висок брой търсещи закрила хора. Затова първата задача пред политиците в Европа трябва да бъде изработването на обща миграционна политика, смята Ивайло Петков, ръководител на Звено „Стратегически политики, анализи и прогнози” в президентската администрация.

Бързо осъзнахме, че XXI век е векът на миграцията. Възприятието на бежанската проблематика и бежанската тема в ЕС за съжаление се тематизира под мотото бежанска криза. Повечето европейци – дали умишлено или автоматично, предпочитат да говорят за бежанска вълна без да си дават сметка за това, че зад това понятие стоят много човешки съдби и много лица, които могат да ни разкажат своите истории.

И ако в политическия дебат по темата все още акцентът се поставя върху непосредствените логистични задачи, разговорът за душевното състояние на хората, нуждаещи се от закрила, все още не е започнал. Безпрецедентната бежанска криза постави на изпитание миграционната система на Европа и измести финансовия дебат в посока мястото и образа на бежанеца – заяви д-р Томас Хайнцел, съветник в Германската служба за миграция и бежанци.

Културната интеграция е от ключово значение, за да се предотврати сегрегацията и изключването на хора идващи от различни културни общности. Смятам, и предполагам, че ще се съгласите с мен, че тази криза не е нещо, с което България или Германия, или някоя друга страна, по отделно би могла да се справи.

За разглеждането на миграцията като световен феномен апелира и Килиан Клайншмид, дългогодишен и доскорошен директор на „Заатари”, най-големия бежански лагер в Йордания, и понастоящем съветник на австрийското правителство по въпросите на бежанците.

Нужен ни е нов миграционен ред и ново разпределение на бежанците в световен мащаб – твърди Клайншмид. – Когато разглеждаме въпроса само в национален контекст, тогава на преден план излизат спешните мерки, като логистика и настаняване на хората, търсещи закрила. Днес повече от всякога имаме нужда от общи усилия и синхрон в действията на гражданското общество и институциите, които към момента много антагонистично не работят заедно. Бъдещето на човечеството е едно мултиетническо общество, смесица от различни нации, култури и религии. Нагледен пример са улиците на днешен Манхатън, където човек се разминава с хора с различен цвят на кожата, различен произход и различен културен контекст.