ТАНКОВЕ

От край време ние, българите, чакаме. Преди четвърт век се чакаше светлото бъдеще, чакаше се за кола, за ведомствен апартамент, чакаше се за банани, а понякога и за олио, маслини и вестник „Народен спорт“.

Сега пак се чака – за място в детската градина, за прием при специалист в болницата, за вдигане на пенсиите, за падане цената на тока и отново за пристигането  на поредното светло бъдеще.

Но да не си кривим душата – някои неща все пак успяваме да дочакаме. Например танковете. Озъртаме се за тях още от декември 1989 г., когато тогавашният президент Петър Младенов смяташе за добра идея танковете да дефилират на жълтите павета. Човекът отдавна се спомина, а бронираните машини така и не се появиха.

Гъсениците им така и не изтрополиха в центъра на столицата и по време на протестите срещу правителстото на Орешарски, въпреки убедеността на Евгени Михайлов че „нещо такова се готвело“. Да, същият Михайлов, филмирал фразата на Младенов.

Но след толкова много чакане, най-после танковете дойдоха. И двата. При това американска направа.  

Кацнаха на бургаското летище и транспортьори ги помъкнаха към полигона в Ново село, което хич не е проста работа, тъй като всяка бронирана машина тежи над 60  тона. Направо да оплачеш Агенция пътна инфраструктура и шефа й  Лазаров. Впрочем, каква ли винетка са им сложили?

Но кахърите на инженер Лазаров се дребна работа в сравнение  с тези на военния министър Ненчев. Който, оказа се, няма дори представа колко точно американска техника ще се разположи у нас.

Но и това не е толкова страшно – ще дойдат танковете, ще ги преброи. Гафът е не с бройката, а изобщо с присъствието на тази техника у нас и липсата на смислениобяснения за това.

А скандалът започна в понеделник с думите на американския  министър на отбраната Аштън Картър, че САЩ ще разположат танкове, артилерия и друго военно оборудване в източната и централна част на Европа,

Картър,  заяви, че бившите съветски републики – Литва, Латвия и Естония, както и България, Румъния и Полша вече са се съгласили да приемат части от това оборудване на своя територия.

Час по-късно Ненчев отрече. Той посочи, че е имал среща с посланика на САЩ Марси Рийс, на която е бил уведомен само, че предстои изявление за разполагане на техника в няколко източноевропейски държави. Изобщо не станало дума за някакво разрешение от наша страна.

А още на 14 юни Ню Йорк Таймс съобщи, че САЩ ще разположат тежка военна техника в източна Европа. На 15 юни президентът Плевнелиев заяви, че „българското правителство няма каквото и да е предложение, което да можем тепърва да обсъждаме.“

Вчера обаче военният министър се предаде и от парламентарната трубина си призна, че  България е дала съгласие за разполагане на военна техника.

Но пък подчерта,  че това съгласие било дадено още с подписване на споразумението за сътрудничество с НАТО от 2006 година.

Тънкият момент е, че въпросното споразумение не е с НАТО, а със САЩ и е за провеждането на съвместни учения у нас, а не за постоянна дислокация. И ако не става дума за рутинните учения, защо американците ще искат, че и ще получат някакво разрешение?

Впрочем, ясно е, че няма да си останем само с два Абрамса, а може би с десетина. Но практически и те не ни трябват, след като българската армия разполага с цели 160 танка на въоръжение. Ако става дума за защита на България, разбира се.

А може би просто, подобно на дърт котарак, великата сила да си препикава територията, за да се знае чия е.

Прочие, танковете вече дойдоха. Дочакахме ги!