Слабите оценки на седмокласниците и зрелостниците са бомба със закъснител

Миналата седмица станаха известни резултатите от двата най-важни изпита за средното образование в България – от националното външно оценяване след 7-и клас и от зрелостните изпити след 12-и клас. Резултатите дават повод за размисъл за нивото на училищното образование у нас. Защото рекордният брой двойки по математика при седмокласниците и неспособността им да отговарят аргументирано на въпроси с отворен отговор са основните изводи от проведените изпити. При зрелостниците резултатите не са толкова стряскащи, въпреки че МОН отчита по-лошо представяне на задължителния изпит по български език и литература в сравнение с миналата година.

Резултатите от двата изпита бяха обявени в седмицата, в която БАН награди пет момчета, спечелили награди от поредното престижно състезание за предуниверситетска наука в САЩ. Известно е, че български ученици се представят блестящо на олимпиадите по математика, физика, химия и др. Но по всичко личи, че те са изключение, защото тази година всеки четвърти седмокласник от над 110 000 ученици се оказа със слаба оценка на националното външно оценяване.

Мария Амзина от години организира подготвителни курсове за изпитите след 7-и клас и за матурите и има поглед върху ученици от различни училища. Според нея резултатите от изпитите са очаквани, защото те не проверяват социалните и житейски умения на децата, а остарелите методи на преподаване в училище отблъскват учениците.

Изисква се висока степен на грамотност, както писмена, така и говорима. Смело мога за заявя, че нашите деца нямат такава степен на грамотност. Те не умеят да се изразяват писмено, те не умеят да се изразяват устно. И тъй като учебният процес е фокусиран върху формата на изпита, учителите са принудени да спазват всички изисквания и буквално да тренират децата. Но те усещат липсата на полза за тях и учат само за да могат да се справят в това състезание.

При представянето на резултатите МОН заяви готовност за промяна на формата на изпита, но не се ангажира със срокове. А дотогава изпитната сесия след 7-и клас ще остане свързана преди всичко със стрес за родители и ученици. Причината: с резултатите от националното външно оценяване се кандидатства за прием в профилираните гимназии, където конкуренцията е голяма. И въпреки, че изпитът проверява знания, придобити в училище, седмокласниците масово ходят на частни уроци.

Родителите в България се презастраховат, за да не пропуснат този толкова съдбовен момент за детето, когато то има единствен шанс да попадне в добро училище, а от това често може да зависи реализацията му – обяснява Даниела, майка на седмокласник. Не виждам нищо лошо в това, но ме притеснява, че тази проверка на знания се случва еднократно, че преди това в целия образователен процес не се наблюдава развитието на детето. Основната цел на училището трябва да бъде децата да имат равни условия и равен старт. А това в България за съжаление не е така.

Различни анкети сред ученици показват, че те нямат усещането, че наученото в училище по някакъв начин ще им бъде нужно, за да го приложат в живота си. „Зубренето” за изпитите всъщност е бомба със закъснител: учениците самоцелно наизустяват някакви знания, за да ги забравят след изпита. Така на практика училището произвежда хора, които не мислят сами и могат само да изпълняват спуснати указания. За това Мария Амзина смята, че българското училище трябва в най-кратки срокове да въведе изпити по модела на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тези тестове са насочени към това децата ни да бъдат функционално грамотни, защото грамотните хора са трудно манипулируеми – казва Амзина, но това е само част от нейната формула за успех:

Трябва да се промени изцяло начина на работа с децата, за да имат интерес, т.е. трябва да се съхрани любопитството им. Ролята на учителя е изключително важна. Това е живият дух, който може да гледа детето в очите, който може да усети неговия талант. Всяко дете има нужда от подкрепяща или от стимулираща среда. Сега като че ли поднасяме на нашите деца всичко наготово, превръщаме ги в готованци.

Това твърдение на Мария Амзина уви се потвърждава от наскоро публикувана статистика, според която България е страната с най-много млади хора, които нито учат, нито работят.