МИНИСТЪР

Едно от най-престижните висши училища в Европа е парижкото Екол нормал супериор, създадено още от Наполеон Бонапарт. Желаещите да станат студенти там прекарват няколко години в подготовка за кандидатстване в него. Известно е с това, че дава на Франция не само учени, но и голяма част от политическия елит на страната.

Без съмнение министърът на българската култура Вежди Рашидов не е имал късмета да се учи там. Животът е бил неговите университети, почти по Максим Горки. За съжаление или уроците са били повърхностни, или младият Рашидов често ги е пропускал.

Грозният скандал, който културтрегер №1 на републиката предизвика, навеждат към този извод. Да, след няколко дни хлевоустият скулптор се извини /задочно/  на тенора Георги Петров, наречен от него „кукузелът“, но какво от това? Знаем приказката за лошата дума, нали! Ккто и сентенцията:  Когато говориш каквото мислиш, мисли какво говориш!

За съжаление точно тук е слабото място не само на Вежди Рашидов, но и на цяла плеяда български министри, тоест на най-представителната част на родния политически елит.  Онази част, която често говори безапелационно, нравоучително, некомпететно, а в случая с Рашидов и направо хашлашки.

Спомняте ли си един друг министър на културата – Елка Константинова от правителството на българския Кенеди Филип Димитров. Е, точно тя, завършилата българска филология, откри „австрийския“ език. Какъвто няма и не е имало.

Ами фамозната Анна-Мария Борисова, назначена  за здравен министър на едно кръстовище край Велико Търново? През кратката си кариера тя непрестанно се усмихваше на нелицеприятни въпроси от журналистите и чинно им диктуваше какви заглавия точно трябвало да напишат.

Друг подобен екземпляр бе и професорката по синтаксис, но по ирония на съдбата спортен министър Мариана Георгиева.

Нейните бисери без съмение ще остана в Златния фонд на министерските изпълнения.

"Не съм се запознала с всички ужаси, защото се дозирам. Иначе ще изпадна в интровертност на духа, а нямам отпуск за медитиране, защото трябва да се работи.", сподели пред журналисти тя.

Днешният образователен министър Танев не остана по-назад и пред врачански ученици с няколко изречения отхвърли научния принос на Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри,

В друг урок той призовава учениците: "да се държат твърдо с "маджари, евреи, арменци, докато омекнат".

Разбира се, един бивш вече силов министър направо сащиса с изявлението си „Сега е моментът да превъртим Рубикона".

За сведение на въпросния господин, реката Рубикон е прекосена от армията  на Ханибал по време на Пуническите войни с Римската империя. А кубчето на унгарския архитект Ерньо Рубик е нещо съвсем различно.

Още не е избледнял и споменът за изригването на здравния министър Москов, оприличил на скотове част от българските граждани. Е, и той като Рашидов се извини, но неприятният спомен си остана...

А думата министър има латински произход и идва от министрант, тоест служител. Някак си не е редно един служител да плещи нелепици, че дори и обиди, пред своя работодател – народа.

Но както вече бе казано, в напредналите държави се учи за политик, а елитът не се подбира по кръстовищата на магистралите.

В противен случай навремето Нейчо Неев нямаше чистосърдечно да каже „Ега ти държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!“

Прав е бил човекът…