Специалисти спорят за автентичността на културното наследство

Как да опазваме наследството от миналото и да развиваме културен туризъм с уважение към автентичността и мисъл за бъдещето. Това е днешната тема на Радио Бургас. Дали възстановяването на крепости и храмове от миналите цивилизации  в целия им блясък ще ни доведе повече туристи или напротив надстрояването върху руините  при липса на достоверна информация и верен материал е проява на лош вкус, неуважение към историята, незачитане на европейските критерии за културно наследство. В основата на този разгорял се последните години спор стоят  и европейските пари,  с които до момента в България са реставрирани 10 крепости. През новия програмен период страната ни ще получи от Европа 300 млн. евро със задачата да се възстановят и поддържат културните паметници. Крепостите ни са най-мащабните исторически обекти, които хващат окото и затова към тях са се устремили общините в последно време, казва проф. Божидар Димитров. Бутафория ли са обаче възстановените твърдини?  Ето тезата на директора на  НИМ Божидар  Димитров за тежката дискусия,  в която участват историци, археолози, художници и реставратори:

чуйтезвуковия файл

По думите на проф. Божидар Димитров за миналата година половин милион туристи са посетили възстановената крепост Цари Мали град в самоковското село Белчин. Това е обекта, който подобно на крепостта Кракра край Перник отнася най-много критикиза бутафория и липса на  историческа достоверност. Другите възстановени обекти, които привличат туристи са крепостите Яйлата, край Каварна, обектите край Мездра и Пещера. В  момента се реставрира Траянови врата,  в Созопол все още не са довършени пълните реставрации.  Според директора на НИМ крепостите, които са само руини не могат да бъдат използвани за туризъм и трябват средства за да станат  атрактивни за посетители.  Директорът на РИМ Милен Николов е на мнение , че  останките от късноантични и средновековни укрепления трябва да се вдигнат и над земята, но не в напълно завършен вид

чуйте звуковия файл

Художникът Владо Руменов от Гражданската инициатива за опазване на българското културно наследство призова Европа да спре да дава пари за крепости, които никой не е виждал как са изглеждали. По този начин се вандализират паметниците и се подменя тяхната автентичност, смята още Владо Руменов. Тезата на известния български архитект- проф. Тодор Кръстев, който призова към широка дискусия на всички нива за това как да се отнасяме към  материалното наследство от миналото  ще чуете в  предаването “Булевард  Демокрация“ този следобед.