ПАСПОРТИЗАЦИЯ

Още преди седем години в Закона за устройство на територията бе вкарано задължението сградите в България да се снабдят с технически паспорти. На практика до края на тази година почти всички жилищни блокове в държавата трябва да имат такива. В по-изгодно положение са някои нови блокове, строени след 1987 година, тъй като технически паспорт на тях е издаван преди въвеждането им експлоатация.

За останалите проблемът остава, а за решението му ще трябват пари. Според най-оптимистичните прогнози издаването на технически паспорт ще струва около 3 лева на квадратен метър, но не само за жилищната площ, но и за общите части от сградата. Казано другояче – по 200-250 лева за апартамент от 70 квадрата.

Това може да не е приятна новина, но има и друга – истински лоша. Работата е там, че разходите може да се окажат много големи. И причината е, че за блоковете от социализма почти няма съхранена документация. Според Камарата на инженерите документацията се е разпиляла след приватизацията на проектантските организации, където се е пазела. В общините има документи, свързани с архитектурата на сградите и тяхната собственост, но не и с конструктивните им особености.

Оттук нататък следва обследване на сградата от лицензирани консултанти. В техническия паспорт се описват конструкцията, различните инсталации,  вертикалната планировка, пожарната и аварийна безопасност, санитарно-хигиенните условия и много още. Освен това трябва да се опишат правени преустройства, надстройки или друг тип дейности, които засягат конструкцията, с оглед дългосрочното й използване.

Всичко това качва цената на паспорта най-малко двойно, посочват експерти. Но не се отчайвайте, защото разходите тепърва предстоят. Те ще зависят от това, какви предписания за сградата са вписани в техническия паспорт – например укрепване, подмяна на инсталации и прочие.

 Сега. Техническите паспорти не са лошо нещо. За собствениците е добре да знаят стабилни ли са сградите, нуждаят ли се от укрепване, подобрение и др., особено в тези, в които през годините са извършвани редица реконструкции, които масово се правят без необходимите разрешителни.

Големият проблем е в осигуряването на необходимите средства. 4-петстотин лева на апартамент никак не са малко, особено днес. Всеки живеещ в блок знае как се събират пари за асансьор, ток и чистачка. А сега и за паспорт и евентуален ремонт. Меко казано – мисията невъзможна.

В същото време всички собственици почтено са си плащали данък сгради. Някои от тях дори в продължение на половин век. Все за един технически паспорт ще стигнат десетина процента от тези пари. А и каква вина имат обикновените хора, че конструктивни проекти и прочие нужни книжа са се затрили във времето?

При това паспортите не са вечни. След десетина години те ще трябва да се актуализират, разбира се. Пак срещу пари. А гражданите заплащаме чрез данъците си и за паспортизирането на всички държавни и общински сгради, включително административни, болници, казарми, библиотеки, полицейски участъци, училища.

Впрочем, специално с училищата в Бургас нещата стоят малко по-различно. Въпреки че сградите им са публична общинска собственост, общинската администрация държи много масрафът за паспортите да се плати от скромния бюджет на училищата, защото те били ползвателите.

На практика това означава малко школо да се бръкне с поне 20 хиляди лева, по-голямо с 30 хиляди и нагоре. Защото едно тридесеткласно училище е с разгърната застроена площ 10 хиляди квадратни метра.  При това в делегираните бюджети никъде не са предвидени пари за подобна дейност.  Община Бургас може да се поучи от столицата, в която още през 2011 година администрацията задели 3 милиона и половина именно за паспортизация на училища, детски градини и прочие собственост…

Но да не забравяме, че училищата също като редовия гражданин са си плащали данък сгради през годините…

Накратко – българският закон трябва да бъде поправен, ако някой иска той да заработи. Защото силата на всеки закон е не в друго, а в увереността на хората, че е справедлив. В противен случай е ясно какво ще стане.