СВАТБА

За един сватба, за друг брадва, а за трети – избори и преференциален вот. Това гласи осъвременената в крак с времето българска народна поговорка.

Между сватбата и изборите наистина има обща допирателна. Бракът, без съмнение, е въпрос на избор на партньор. Електоралният вот също, макар и в малко по-различен контекст. Разликата е, че първото е – поне на теория – доживотна стъпка, а второто -относително временно решение. Приликата е, че и в двата случая след подобна важна крачка си чукаш главата и недоумяваш какво точно си пушил тогава или просто си бил пиян – дали от любов, дали от оптимизъм…

Но разбира се нещата не чак толкова черни. Ето, задава се 5 октомври, неделя. Чудесна дата за вдигнете една яка сватба, още повече, че можете да нахраните и напоите гостите си напълно безплатно, включително и да си поръчате лимузина до гражданското, както и гратис оркестър по избор.

И всичко това при едно малко условие – да се вречете вкупом всички сватбари в дълбока, макар и мимолетна  любов на някоя политическа сила и да я подкрепите с бюлетина в тъмната стаичка.

Ако не вярвате, че офертата е истинска, питайте вътрешния министър. Самият той заяви, че това е новата мода в схемите за купуване на гласове. Емисари ходели и разпитвали по кварталите къде ще има сватба. Те обещавали да платят целия масраф на младоженците и гостите срещу осигуряване на гласове за определена политическа сила.

Е, ако пък толкова ви е страх от брака /разбираемо е/, има и други начини да припечелите от изборите, става ясно от интервюто на министъра. В единия случай намирате организирана престъпна група, която събира гласове за някоя партия и се пазарите за цената. В другия търсите връзка с партийни функционери, които организират висока избирателна активност в своя личнаполза.

Министърът не обясни кой вариант е за предпочитане, ама едва ли има някаква разлика.

Но от гледна точка на политическите реалности „партийният” подход вещае повече шанс. Не само защото с криминалната група може да си изкарате и един як пердах, ако се опъвате за цената. А защото акцентът в третите поред за тази година избори ще бъде по-скоро така нареченият преференциален вот. Това е възможността да класираш свой фаворит от кандидатската листа на по-предно място.

По паметливите не са забравили, че на евроизборите един младеж от петнадесето поред място изхвърча на върха на листата, изпреварвайки по този начин партийния си шеф, благодарение на преференциалните гласове.

Как младежът получи такова доверие е друг въпрос, но на партийните началници никак не им стана хубаво.

При една коалиция пък първата ракета буквално беше отвята от своя подгласник, отново с преференциален вот. Тук забележителното бе, че заверата бе спретната от политическите  партньори на фаворитката.

Разбира се, мерки бяха взети и с промяна в изборния кодекс вече първият в листата практически не може да бъде изместен. А първите по стара българска традиция са именно столичните  началници. Което никак не се нрави на функционерите от прованса.

Затова и вътрешно партийната битка за гласове ще бъде много по-яростна, отколкото сражението за национална представителност на формацията.

С други думи, лобитата на един или друг кандидат са отворени за пазарлък, като не е задължително той да се кешира, а е достатъчен и ангажимент за някоя службица, примерно…

Тук, разбира се, говорим за индивидуалните случаи. А истината е, че за различните начини на купуване на гласове могат да се напишат не една и две дисертации.  

Дали служителите ти ще получат бонуси и ще упражнят правилен корпоративен вот или в махалата ще мирише на кебапчета, дали така наречената индианска нишка ще се точи пред секцията или ще се разнасят чували с бюлетини, все едно и също е.

Да, купуването и продаването на гласове е престъпление. За съжаление твърде примамливо и рядко наказуемо.

У нас.  Засега.