ОСТАВКА

Кабинетът Орешарски вече е история. След петнадесет месеца управление, пет вота на недоверие и над триста дни на протести, правителството падна.

Всъщност „падна“ не е точната дума. По-скоро се сриваше постепенно в продължение на месец и половина, но не заради вотовете или протестите.

Според БСП – заради ДПС. Което самото Движение упорито отрича. Впрочем, на прословутата пресконференция на 6 юни председателят Местан изрично похвали премиера Орешарски и работата на министрите му. Тогава ДПС всъщност поиска предсрочни избори, а пътят към тях минава по закон през оставката на кабинета.

Според  някои по-мнителни наблюдатели  за „разтурването на седянката“ – цитат по ранния Орешарски – има и други причини. Като натискът срещу ЕРеПе-тата, ВЕИ-тата и така наречените американски ТЕЦ-ове, в комплект с проблема Южен поток. Причини, които сделката с американската компания Уестингхауз явно не успя да неглижира, особено на фона на украинската криза.

Вярно, теорията изглежда малко конспиративна, но пък броени минути след депозирането на оставката Реформаторският блок поиска от бъдещия служебен кабинет пълна ревизия на случващото се в енергетиката. ..

Така или иначе оставката бе подаден и приета.  Какво следва оттук нататък. Ами следва познато дежа вю – назначаване на служебно правителство, което на теория има една-единствена задача – да подготви изборите на 5 октомври.

На практика обаче явно няма да е само това. Заяви го в началото на седмицата президентът Плевнелиев. В Пловдив той обяви, че заедно с екипа си работел усилено върху приоритетите на бъдещия служебен кабинета, защото – цититат -  "има много кризи, решаването на които не търпи отлагане", а дни по-късно поиска служебното правителство да може да тегли заеми.

Любопитното във временния кабинет не е само дали председателят му ще се самоназначи за посланик в някоя приятна държава, но и дали приоритетите му ще съвпаднат с тези на последващото изборите ново правителство.

А неизвестността идва от неяснотите около следващия парламент. Лидерът на ГЕРБ, например, вече подчерта, че партията му няма да управлява, ако вземе по-малко от 121 места и щяла да остане в опозиция. Което вероятно означава, че отново депутатите му няма да участват в парламентарните  заседания.

БСП пък отсега си е наясно, че опозиционната роля ще се падне на нея, щом като вече обяви, че ще се стреми да бъде непреодолим коректив във следващия парламент.

Националистическите формации претърпяха промени – ВМРО напусна Бареков и прегърна Националния фронт за спасение на България. Атака и ББЦ обаче ще им бъдат преки конкуренти и имат своите шансове.

Реформаторският блок се надява на коалиция с ГЕРБ, Азбукарите ще са доволни от макар и неколцина  депутати, а всички дружно отписват партньорство с ДПС. Поне публично.

Политолози вече предричат най-невъзможни коалиции и съюзи – къде явни, къде не. Но каквато и конфигурация да се получи, за „радост“ на електората  депутатските банки ще изобилстват  с познати от поне два-три парламента лица, а държавата най-малко до средата на ноември ще бъде на автопилот. На всичко отгоре няма да го има и Орешарски, за да отнесе народното недоволство.

И ако парафразираме френския афоризъм от времето на Първата световна война, когато за Франция положението е било безнадеждно, но не и сериозно, то у нас положението вместо да се влошава, взе да става безнадеждно.