МОЩИ

В Средновековна Европа известен и процъфтяващ град е бил онзи, в който се пазят мощи от някой почитан християнски светец. Прочути са например италианският Бари и немският Кьолн с мощите на Свети Николай и на Тримата влъхви. Мощите стават обект на почитание и църквите, където се намират, стават особени места за поклонение.

Разбира се, притежаването на мощи освен религиозно значение е имало и съвсем прагматична цел. Още в ранното християнство било прието, че светите мощи помагат на вярващите  в беда и болести.

Днес по българското черноморие  битува надеждата, че наличието на мощи /а дори и на вампири/ може да увеличи притока на курортисти,  да вдигне реномето на крайморските ни градчета и разшири нишата на поклонническия туризъм.

В Черноморец с тази цел дори се опитаха да върнат старото име на града – Свети Никола. Според инициаторите на начинанието, така градът щял да стане по-известен на туристическия пазар, по-разпознаваем, а имотите и апартаментите щели да се продават по-добре.

За зла врага дни преди насрочения референдум от църквата в града бяха откраднати мощите на свети Никола и на свети Спиридон.  Някои провидяха в пъкленото дело опит за саботаж на допитването, а професор Казимир Попконстантинов напомни, че краденето на мощи е познато явление още от Средновековието.

Археолози заподозряха съществуването на черен пазар с крадени мощи за продажба на колекционери или на станалите вече многобройни частни храмове и параклиси.

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров пък лансира хипотезата си, че крадецът е същият, който бил откраднал пред две години частицата от мощите на Йоан Предтеча от църквата „Свети Димитър” в Сливен. При това Димитров договори нови мощи на свети Николай от Бари чрез посланика ни в Италия.

Впрочем, професор Димитров от години е нещо като главен доставчик на мощи за България. През 2010 година, когато беше и министър,  дори обеща в Бургас, че ще дари мощи на всеки, който построи църква. 

В случая с Черноморец обаче Московската патриаршия го изпревари и проводи на църквата там мощи на цели единадесет руски и украински светци…

Междувременно крадецът от Черноморец  така и не е разкрит до този момент. Въпреки оптимизма на съответните органи. И въпреки обявената парична награда от 5 000 лева.

Поговорката гласи – Бог забавя, но не забравя. Хубаво е, че не забравя, но проблемът на църквите е в забавянето на наказанието. Сигурно и затова след похищението в Черноморец там и в някои храмове в страната бяха монтирани видеокамери и осигурена охрана.

За съжаление идеята във всички по-големи църкви в страната, в които има мощи и ценни икони да се осигури видеонаблюдение така и не се осъществи. Причината е до болка позната – няма пари. Държавата отпуска на година малко над милион и половина на всичките 15 епархии в страната.

На всичко отгоре се оказва, че  няма опис на инвентара в православните храмове. Така, ако мощи или икони бъдат откраднати и после намерени, доказването, че те принадлежат точно на еди-коя си църква, е много трудно.

За вярващите хора и най-малката частица от свети мощи е безценна. Било заради чудодейните й сили или заради почитания светец. За недотам вярващите е най-малкото любопитен артефакт. За трети пък – нещо като потенциално успешен бизнес проект.

Но както е казано, кесаревото – кесарю, божието – Богу, а за крадците – Наказателен кодекс.