Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Деня на влажните зони WWF напомня за тяхното значение

Как да опазваме природата с изкуство?

Добър пример от Драгоманското блато

Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони – най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове и в същото време са ценен източник на ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на стотици милиони хора.

Значението на влажните зони
Влажните зони са в основата на развитието на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те осигуряват на местните общности достъп до риба и сладка вода за пиене, напояване на добитъка и отглеждането на земеделски култури. Рибата, добита от влажните зони, е основен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки друг сектор за производство на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или почти половината от световното население всяка година. Освен това, влажните зони осигуряват по-голямата част от водата, от която всички ние зависим. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безопасно да пием, при положение, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.

Влажните зони деградират. Какви са последиците?
За съжаление, неустойчивите земеделски практики увреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с международно значение са увредени от селското стопанство. Причината е, че днес потребяваме повече вода, отколкото природата може да възстанови. Използването на вода се е увеличило шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат, почти всички глобални източници на сладка вода, са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от световното население е изложено на високи нива на замърсяване при водоснабдяването.

„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа“, коментира хидробиологът и експерт във WWF Иван Христов.

На помощ идва Рамсарската конвенция
На 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар, Иран, е подписана Конвенцията за влажните зони. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазването и рационалното използване на влажните зони като средство за постигане на устойчиво развитие в целия свят. В списъка с влажни зони от международно значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „Сребърна“, комплексът  „Ропотамо“, Дуранкулашкото блато и много други. А през 2011 г. в него попада и Драгоманското блато, което е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс.

Възстановяването на Драгоманското блато
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век, Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През 90-те години отводняването на влажната зона се преустановява и блатото започва бавно да се възстановява. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Това води до загуба на екосистемни услуги, а редица животински и растителни видове са засегнати.

Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят рамо до рамо за възраждане на блатото. Двете организации разработиха детайлна стратегия за възстановяване и управление на екосистемата, която включва пилотни дейности по поддържане на растителността в блатото, залесявания и изграждане на буферни зони от влажни ливади около влажната зона. Дългогодишните природозащитни и възстановителни дейности на редица организации в региона бяха увенчани с важен успех. Серия от наблюдения установиха, че след 66-годишно отсъствие сивият жерав се е завърнал и отново гнезди у нас.

Природозащита, наука и изкуство
Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента като се пренася и в сферата на изкуството. Възраждането на блатото е увековечено от визуалния артист Мария Налбантова, която пресъздава процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Първата изложба „Райско блато“ представлява художествена метафора на екосистемата и нейните неразривно свързани обитатели. Трите скулптурни обекта, представени в нея, са изработени от тръстика, грижливо окосена, събрана и обработена от художничката в лабораторни условия. Освен, че обръщат внимание към преплетеното съществуване на организмите, творбите отварят и въпроса за отговорността, която всички носим, за оцеляването на екосистемата. Изложбата е отворена за посетители в „Квадрат 500“ до 11-и февруари.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Кюстендилският зелник – сред предложенията за „Живите човешки съкровища – България“

От 2008 година Народното читалище "Съгласие 2007"- село Жабокрът организира празник на зелника . „ Идват много хора от общината, от цялата страна,  от Македония, Сърбия. Празникът ни става все по-голям и по-хубав “, разказа за Радио Благоевград Милена Стоименова, председател на читалището. Това е един от аргументите, читалището да предложи..

публикувано на 12.11.24 в 13:21

„Екранът е ваш“

 От днес, 11.11.2024 г. започва приемането на късометражни филми, /игрални и документални/ за участие във фестивала „Екранът е ваш“. Допускат се до 11 филма, всеки с продължителност не повече от 11 минути. Селекцията на получените ленти ще е дело на петчленно жури, което ще оценява само техническото качество на филмите. Публика ще излъчва по един..

публикувано на 11.11.24 в 12:52
Ирина Николова

Ирина Николова: Работата в БНТ е преди всичко отговорност

Ирина Николова е продуцент в Телевизионния център  в Благоевград, един от регионалните центрове на БНТ . В интервю за Радио Благоевград, по повод 65-та годишнина на обществената медия тя посочи, че запазената марка на ТВЦ – Благоевград са „ документалните филми с историческа тематика, за хора, които са оставили следа тук в региона - не само..

публикувано на 11.11.24 в 10:05

Налице е научен консенсус - човешките действия са основният фактор за съвременните климатични промени

Национални академии на науките, в това число и БАН, Световната метеорологична организация, Европейският съюз на геонауките, Европейското геофизично общество - над 200 научни организации от целия свят отново предупредиха, че човекът е основната причина за съвременните промени в климата. Информацията съобщи за Радио Благоевград  Николай Петков,..

публикувано на 11.11.24 в 09:55

Наръчник срещу дигиталната зависимост на децата

„Дигитална зависимост - наръчник за родители и учители“- предлага психологът Георги Млеканов. Той разкрива шокиращи факти относно бъдещите дефицити в развитието на подрастващите, които от ранна детска възраст са „дресирани“ с телефони и таблети. Наръчникът дава конкретни примери и посочва необходимите действия и решения затова как родителите..

публикувано на 08.11.24 в 14:29

Екоакция за нова гора

Сдружение „Близо до теб“ организира екокампанията „Зелено бъдеще“, която обединява ученици от средните училища и е подкрепена от Държавното горско стопанство -Дупница за засаждане на нова гора. „Отдавна мислим зелена инициатива, в която усилията ни да са носочени към дърветата и гората, защото вярваме, че единственото възможно бъдеще е това,..

публикувано на 08.11.24 в 14:20

Сградата на жп спирка Шишковци трябва да бъде запазена

Сградата на жп спирка Шишковци трябва да бъде запазена. В момента сградата не е в добро състояние. Като конструкция тя може да се ползва, има запазен покрив, но той почва да тече. Трябва да се направи основен ремонт, за който ще са нужни немалко средства.Сградата е строена през 1935 година. Построена е с дарения със средства на местния дарител..

публикувано на 08.11.24 в 13:20