Оптимизъм има сред българите за идващата 2024 година, сочат данните от ново изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г.
Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, като е използвана стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
През 2023 година бяха преодолени редица кризи – обществото се възстанови от пандемията от Covid-19, а след три години на политическа нестабилност и няколко предсрочни вота страната ни вече има редовно правителство. Въпреки това има криза на доверието към институциите и политиците и една от причините са непрекъснатите скандали между партиите, които подкрепят управлението. През тази година избухна и нов военен конфликт – между Израел и Хамас.
Това не е попречило на хората да дадат по-добра оценка за изминаващата година, в сравнение с преходната. За пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света, отчитат социолозите.
Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Covid и протести 2020г.
"Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията", коментират от "Алфа Рисърч".
Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.
По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).
Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света.
"Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна", смятат анализаторите.
Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света "по-добра" година очакват 33%, а "по-лоша" 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.
Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас.
При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.
Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).
"Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения", настояват от "Алфа Рисърч".
Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024 г., заключават социолозите.
Кметът на община Перник Станислав Владимиров и ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев подписаха меморандум за сътрудничество, съобщиха от общинския пресцентър. Документът предвижда съвместни инициативи между общинската администрация и най-старото висше учебно заведение у нас в областта на образованието,..
На 4 април живеещите в Община Кюстендил ще могат безвъзмездно да предадат опасни битови отпадъци. Мобилният пункт ще бъде разположен на „Цирковата площадка“ в града и ще роботи от 10:00 до 16:00 часа. Пунктът ще приема живак и живаксъдържащи уреди, лакове и бояджийски материали, домакински препарати и химикали, мастила и замърсени опаковки, както и..
Саниране на 23 жилищни блока, на обща стойност около 26 млн. лв. започна в Кюстендил. Общината е една от първите в страната, която започва реално изпълнение на строителните работи по внедряване на мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по първия етап на Националния план за възстановяване и устойчивост. Допустимите дейности по..
500 000 лв. за профилиране и ремонтиране на уличната мрежа в 25-те села на територията на община Благоевград са заложени в проекта за бюджет за 2025 година. Средствата ще бъдат насочени към ремонт на ключови участъци. Това съобщи кметът Методи Байкушев на среща с кметовете и кметските наместници на малките населени места. На срещата беше обсъден..
Седем души на възраст от 17 до 44 години са задържани в Перник за кражба на части от релсов път. Образувано бързо производство, работата по което продължава под надзора на прокуратурата. Полицията е действала по сигнал, че от жп участък на рудник в района на пернишкото село Големо Бучино се извършва кражба. Незабавно районът бил блокиран. Забелязана..
Във връзка с неблагоприятната прогноза за дъжд и с цел осигуряване на най-добрите условия за всички участници събитието „Благоевград на две колела“ се отлага. Новата дата на инициативата е 4 май. Мястото и програмата остават непроменени. В шествието могат да се включат всички желаещи. За деца под 12 години е необходимо присъствието на..
Съвременната кюстендилска изобразителна школа ще бъде представена на 9 април в Прага. Изложбата ще бъде подредена в Българският културен център в чешката столица и ще остане там до 2 май. В експозицията ще участват 37 автори, с по една работа - живопис или скулптура. "В предстоящата изложба ще участват и много млади автори. Кюстендилската школа се..