Кабинетът обсъжда окончателно параметрите на Бюджет 2024

Първоначално предложените параметри на финансовата рамка срещнаха остри критики от ГЕРБ - СДС и от ДПС, но след среща на министъра на финансите Асен Василев преди седмица с представители на политическите сили, бе постигнато разбирателство и бяха внесени корекции.

Така приходната част и капиталовата програма се намалиха с над два милиарда лева, но първоначалните параметри на макрорамката, предложени от Министерството на финансите, се запазиха - три процента дефицит на начислена основа, 3,2 на сто ръст на брутния вътрешен продукт и средногодишна инфлация от 4,8 %. Освен свиването на приходната част – следователно и разходната през капиталовата програма, новост в бюджетирането за догодина е разписването на големите национални и общински проекти в закона за бюджета.

Темата бе сред водещите в седмичното обзорно предаване за политика „Събития и личности“.

"Промяната на бюджета е козметична и в него липсват политики и големи реформи." Това каза за Радио Благоевград депутатът от БСП и член на бюджетната и икономическата комисии, проф. Румен Гечев. “Няма нови политики в бюджета, които да променят негативните тенденции – това казваме от БСП. Ще продължаваме да наливаме в бездънната каса на НЗОК с още 1 милиард лева. В същото време млади лекари, медицински сестри, персонал в болниците стоят на ниски заплати.” 

Депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на икономическата комисия Владислав Панев, също коментира темата за бюджет 2024 в ефира на Радио Благоевград.  "Бюджетът е направен така, че дефицитът от 3% да бъде удържан, но не с цената на големи жертви. Тоест, имаме достатъчно големи буфери, които при по-малко приходи в бюджета, да балансират", обясни Панев. По думите му, е напълно възможно парламентът да гласува и приеме бюджета за 2024 до края на тази година.

Според финансиста Румен Гълъбинов, трябва да се прецизира приходната част на бюджета, от гледна точка на това до колко е възможно да се осъществи повишената събираемост, която е планирана на различни държавни приходи. Гълъбинов постави акцент върху предвидени средства за нови дългове. “Дори ревизираният лимит, който се предлага за догодина, пак е висок. Знаем, че когато се приеме лимит, той винаги се изпълнява изцяло. Не повече от 9.5 млрд. са ни необходими за 2024 г. Ако се погледне до 2026 г. какво е предвидено да вземаме като заеми, България изпада в дългова зависимост.”, каза икономическият експерт Румен Гълъбинов. По думите му, влезем ли в серия на бюджетни дефицити, трудно се излиза. "БВП трябва да расте ускорено, което скоро е трудно постижимо, а докато това се случи държавният ни дълг ще продължи да нараства”, каза още Гълъбинов.

Повече по темата за бюджета, както и за отпадането на дерогацията за руски петрол, чуйте в звуковите файлове.