С пейстмейкъра пациентът веднага усеща подобрение в състоянието си

Мнозина  са чували за пейстмейкър, но не всички знаят какво е и за какво точно служи. В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград подробна информация за устройството и симптомите, при които е необходимо да се имплантира в тялото предложи доц. д-р  Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика и медицински директор на Центъра по сърдечно-съдови заболявания.

„Сърдечният пейстмейкър е тип устройство, което подава електрически импулси от вградена в него батерия и чрез електроди те достигат до сърцето, като по този начин се замества естественият ритъм на сърцето. Обикновено това се налага при пациенти, които са достигнали до състояние, в което се регистрират паузи, които са повече от 3 секунди, и са застрашаващи живота. Тези състояния изискват заместването на този ритъм, който трябва да бъде постоянен, за да има нормална циркулация на кръвта. От друга страна това са състояния на т.нар. пълен АV блок, или AV блок втора степен, който също се съпровожда с такива паузи в сърдечния ритъм,  с неравномерен ритъм, което също е опасно за живота на пациента. И т.нар. ман синдром. В други условия може да бъде поставен при състояния на тахи бради синдром. Това  е състояние на забавен ритъм, комбиниран с много бърз ритъм на сърцето, което трябва да е медикаментозно регулирано, но поради забавения ритъм, предлаганите медикаменти не могат да се понесат от пациента и се налага имплантирането на пейстмейкър“ – каза доц. Христова.

Тя уточни, че след поставянето на пейстмейкъра пациентът веднага усеща подобрение в състоянието си. Устройството започва да работи в регулярна честота от порядъка 60-70 удара,  тя е постоянна за пациента и нормална за неговото състояние. Пациентът чувства подобрение в циркулацията, няма   усещане за световъртеж, нестабилност в походката. „Манипулацията е свързана с малък хирургичен разрез, тъй като това устройство се имплантира подкожно и е необходимо известно време, докато зарасне този разрез, което се случва в рамките на 10 дни. През това време пациентът получава болкоуспокояващи, за да не усеща болка. Възможни са инфекции, но те са в изключително малък процент – между 1 и 2 % , които могат да се получат в  раната от пейстмейкара. Или инфекция, която може да е свързана от вкарването на електродите в сърцето. Понякога могат да се получат леки хематоми в мястото, където е раната – хирургичната обработка, където е имплантиран този пейстмейкър. Но пациентите получават в рамките на 10 дни антибиотично лечение, за да се избегнат тези усложнения.  Други усложнения, които могат да настъпят са едни механични усложнения, вследствие на перфорация на сърдечния мусул, което е изключително рядко усложнение – 1 път на 10 години да се случи.  Това не означава, че пациентът трябва да избягва поставянето на кардиостимулатор. От друга страна може да е налице потребност от поставянаето на кардиостимулатор, който да има комбинирано значение – не само да регулира ритъма. Когато пациентът е със сърдечна недостатъчност, този стимулатор може да бъде охраняващ по отношение функцията на сърцето и да има благоприятен ефект върху сърдечната недостатъчност.“

Поставянето на кардиостимулатори се осъществява в специализирани центрове, като батериите им се проверяват в рамките на 6 месеца. Максималният живот на батериите е до 10 години, в зависимост от това колко често се използва пейстмейкъра, тъй като някои работят непрекъснато, други – в зависимост от това каква е нуждата на сърцето до поискване. Лекарят проверява батерията и уведомява пациентът за датата за постъпване в болница да бъде подменена, ако това е наложително.

  Кардиологът коментира и режимът при пациенти с поставен кардиостимулатор. „В зависимост от това какъв е пейстмейкърът, някои пациенти няма да могат да осъществяват ядрено-магнитен резонанс. Последните години се работи с устройства, с които може да се преминава през ядрено-магнитен резонанс, но това трябва да се уточни с лекаря, който е поставил устройството, да се знае какъв вид е и дали ще може да се осъществи това изследване. Почти всички съвременни пейстмейкъри не създават никакъв проблем пациентите да преминават през скенерите на летищата. Когато има такъв контрол на граница се изисква пациентът да носи паспорта на пейстмейкъра, за да го покаже и декларира, че има такъв кардиостимулатор“.

  Доц. Христова препоръча на пациентите, на които им е предложено да бъде поставен пейстмейкър – да не се притесняват от тази манипулация. Тя е напълно безопасна и ще  подобри качеството им на живот. Имат контрол, който се осъществява в специализиран център и това е начин да се подобри състоянието им, а не да се влоши.