Маноил Василев - Мъни: Днес всеки може да бъде фотограф

След броени дни Маноил Василев – Мъни ще навърши 70 години. Той е един от първите професионални фотографи на Югозапада. Започва кариерата си – случайно, както казва сам. Завършва Полувисшия институт за културно-просветни кадри в Благоевград през 1975г. След това става танцьор в Ансамбъл „Пирин“ и обикаляйки България и Европа, започва да снима красивите кътчета и пейзажи, които му правят впечатление при пътуванията.

“Първият ми фотоапарат беше ествествено руски. След това, когато другите ходеха на почивка или мързелуваха през лятото, аз работех, за да си купя по-хубав фотоапарат“, разказва Маноил Василев пред Радио Благоевград.

По-късно решава, че това да се пенсионира на 40 години в ансамбъла на града не е за него и започва да учи в техникум по полиграфия и фотография в София. След завършването му започва работа в Окръжен център за фотопропаганда и фотообслужване в Благоевград. Стартира кариерата си с фотоателие в Рила, а по-късно е поканен да работи като професионален фотограф за Рилския манастир.

 „Снимах предимно туристи, а когато в България идваха на посещение знатни гости, винаги ги водеха в манастира. Там успях да се срещна с много известни личости и да документирам техните посещения в страната ни. Спомням си, когато за първи път дойде цар Симеон Втори. Беше такава еуфория. При второто му посещение вече беше станал министър-председател, целият район около него беше отцепен, имаше охрана с него. По едно време той се приближи и се ръкува с мен – вече се познавахме от първото му посещение, и тогава моят син беше с мен и възкликна „Тате, тебе те познава Царя“ не, че страдам от излишно самолюбие, но да документираш известни личности ти дава малко самочувствие и удоволствието е голямо“, споделя в ефира на „С усмивка в събота“ Василев.

По време на демокрацията нещата в манастира се променили и Мъни решава да създаде свое фотоателие в Благоевград. „Ателието работи успешно вече 24 години. Работата се промени към снимане на ритуали, сватби, абитуриенти. Сега съм щастлив, че и трите ми деца са фотографи и мога да оставя студиото в кадърни ръце“, казва Маноил Василев.

„Сега вече фотографията е съвсем друга. Навремето ние имахме привилегията да сме като богопомазани, докато сега вече всеки може да натисне копчето на фотоапарата. Вече всеки може да има фотоапарат, даже вече се снима с телефоните. Когато фотографията премина от аналогова към цифрова, много мои колеги бяха с предубеждение, че това не е възможно, че дигиталните камери никога не могат да постигнат качеството на диапозитива, но за много кратко време им се промени мнението. Беше скъпо удоволствие да купуваш цифров фотоапарат, който струваше хиляди левове. Днес вече са евтини.“, казва Василев.

„Не съм много оптимист за бъдещето на нашата професия. Днес вече всеки може да прави снимки, утре сигурно вече и с нокторезачката ще може да се снима. Нашата работа някак вече се обезценява. Тази старата фотография, когато трябваше да си промиеш лентата, да си изкопираш снимките, иначе нямаше как да ги видиш, вече този вид дейност умира. Аз обичам да си вадя снимките и да си ги слагам в албум. Албумът е като да си отвориш книга и да четеш. Ти може и на телефона да четеш книга, но е друго , когато отвориш книгата и се пренасяш в друг свят, така е и с албума“, казва Мъни.

За историята със заснемането на папа Йоан Павел Втори и Желю Желев и още за фотографията вчера и днес, чуйте в прикачения файл с интервюто на Ваня Бахчиванова с Маноил Василев – Мъни.