Съдбата на референдума за запазването на българския лев като единствена национална валута през следващите 20 години остава неясна след гласуването в Народното събрание на 7 юли. „Краткият отговор е да, народните представители се объркаха. Имаше разминаване между това, което предложи като проект за решение комисията по-правните въпроси и решението, което беше гласувано в пленарна зала“, коментира за Радио Благоевград доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право и изрази мнение, „че предстои ново гласуване, което да бъде за съответствие между проекта за решение, което внася комисията по правни въпроси и това, което ще гласува пленарната зала“. От приемането на действащата Конституция през 1991 година, в България са произведени три национални референдума: 2013 година за развитието на ядрената енергетика; 2015 година, заедно с местните избори - за електронното дистанционно гласуване и през ноември 2016 година – за промени в политическата система. „И трите референдума са с много сериозни цифри „за“, но няма достатъчно участвали и поради тази причина те не са задължителни за Народното събрание. Има внесен проект от миналата седмица от най-малката парламентарна група да няма изискване за брой участвали, за да се вземе решение“, съобщи доц. Киселова.
Тя напомни, че Конституционният съд винаги, преди да пристъпи по същество да разглежда въпроса, с който е сезиран, се произнася по процедурата. Защото, ако е нарушена процедурата, въобще не се влиза по същество в обсъждания въпрос, с който е сезиран съдът. „Трябва да се знае, че не може само въз основа на решение на Конституционния съд да има възстановяване на едно лице“, каза още доц. Киселова по повод отстраняването на председателя на Сметната палата и решението на съда от месец юни, че това е противоконституционно. Необходим е допълнителен акт. Според доц. Киселова, Иван Гешев не може да се върне на поста главен прокурор, защото „бяха оспорени правилата в закона за съдебната власт, по които беше отстранен бившият главен прокурор вече, а не самия акт, с който е освободен“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..
Предимно облачно
Разкъсана облачност