За поредна година в България се провежда инициативата „Юли без пластмаса“, като част от глобалното движение Plastic Free July. Целта е хората да бъдат насърчени да ограничат употребата на пластмасови продукти за еднократна употреба. „Напредъкът се вижда в обществото, в хората, които все повече се замислят да не използват пластмаса за еднократна употреба. От друга страна не виждаме напредък в институциите, за съжаление. Вече има наредба, която представя европейската директива за намаляване на пластмасата в България, но пластмасата е навсякъде, продължава да е и няма контрол дали вече забранените продукти, като сламки, бъркалки, чинийки са на пазара“, коментира за Радио Благоевград Данита Заричинова от екипа "Нулеви отпадъци" на екологичното сдружение „За Земята“. Тя напомни, че все още в природата няма разградена пластмаса, а микропластмасата вече е попаднала и в човешкия организъм. „Ние сме замърсителите, но много често цялата вина пада върху потребителя. Опитваме се чрез такива инициативи, като „Юли без пластмаса“, да напомним, че всъщност замърсител е и производителят, който създава проблема с пластмасата и не представя достатъчно алтернативи на пазара“.
Със специална акция на варненския градски плаж на трети юли ще бъде отбелязан и Международният ден без найлонови торбички.
Цялото интервю с Данита Заричинова чуйте в звуковия файл.
Включете се в борбата с пластмасата за еднократна употреба като се регистрирате на http://tiny.cc/plasticfreejuly и изберете едно (или всички) от следните действия:
- да замените пластмасата за еднократна употреба - сламки, чаши, торбички, прибори и други, с продукти за многократно ползване;
- да не пазарувате продукти в пластмасови опаковки;
- изцяло да откажете използването на пластмаса за еднократна употреба за ден, седмица, месец или повече.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..