Доц. д-р Момчил Панайотов е преподавател по специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет в София. Активен изследовател е на планинските гори, тяхната история и развитие. Той е част от авторския екип на платформата “Климатека”, председател на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС), член на Софийския отряд на Планинска спасителна служба към БЧК. „Градските дървета са една тема, която е доста специфична, тъй като всички ние живеем в градовете и искаме да ползваме благините от това да имаме хубави дървета около нас, но в същото време тези дървета са подложени на една доста стресираща ситуация и съответно за тях трябват по-специални грижи“, каза за Радио Благоевград доц. Момчил Панайотов.
Той посочи основните проблеми и последствията от тях за дърветата в градската среда. „Определено мога да кажа, че в общините се вижда липса на достатъчно професионален ресурс, основно по отношение на хората, които директно работят с дърветата. Може да имаме експертния ресурс на ниво управление, на ниво взимане на решения, не винаги за съжаление, но това, което е оперативното ниво, хората, които реално работят с дърветата, определено се вижда, че нямат необходимата качествена подготовка за тази работа“. Доц. д-р Момчил Панайотов обърна специално внимание на често срещнатата практика за прекалено отнемане от короната на градските дървета, а това не бива да надвишава 25%.
Към лошите практики той прибави и факта, че не малко градските дървета биват увреждани от граждани. „От една страна имаме много заинтересовани хора, които наистина осъзнават необходимостта да имаме хубави дървета в градовете и се борят за тях. И от друга страна имаме някои хора, които все още не разбират колко ползи носят тези дървета и по-скоро са склонни да искат те да бъдат увреждани и не съобразяват, че позитивите са повече“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..
Предимно облачно
Разкъсана облачност