В състоялата се в София IV Национална конференция по медийна сигурност "Медиите и войната - журналистически стандарти и отговорности при отразяване на кризи и военни конфликти" взеха участие университетски преподаватели, дипломати, журналисти, духовни лица. Организатори на форума са фондацията "Комуникации и култура", съвместно със секция "Социални теории, стратегии и прогнози" към Института по философия и социология на БАН и Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска.
„Конференцията беше много интересна и мина на много високо ниво. Обсъждахме проблеми, които вълнуват както журналистическата колегия, така и цялото общество: Какво трябва да се промени в журналистическите стандарти при отразяване на войните през ХХІ век? Къде е границата между обществения интерес и личната, националната и глобалната сигурност?“, каза за Радио Благоевград Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти и посочи, че са дискутирани въпросите за това журналистите или поръчителите носят отговорност за съзнателната дезинформация, за прикриването на престъпления и подвеждане на аудиторията.
Много ценен е споделеният от журналисти личен опит в отразяването на военни събития в Косово, Афганистан, Ирак и други краища на света. „Доста категорично прозвуча мнението на Любчо Нешков, който започна с призива: никога и по никой начин да не се изпращат журналисти за отразяване на военни събития. Защото споменът за убитите хора, миризмата на кръв и трупове остават за цял живот“, сподели още Снежана Тодорова и посочи, че темата е повдигнала отново въпроса защо големите медии нямат кореспонденти, дори в близките страни от Балканите. „Основните изводи бяха, че журналистиката е изключително необходима професия в днешно време, че журналистите работя в интерес на обществото, че в много случаи, отразявайки по един определен начин, под определен ъгъл съответни събития, това може да бъде всъщност една много фина операция по дезинформация на обществото“.
Интервюто със Снежана Тодорова чуйте в звуковия файл:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно