Надежда Шопова е асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН. В публикация за платформата „Климатека“ под заглавие „Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?“, авторката анализира климатичните изменения, повишената честота на екстремните събития и влиянието, което имат върху отглеждането на домати на открито. „Аз съм израснала с вкуса на българския розов домат, той си е извоювал правото да бъде разпознаваем“, подчерта в интервю за Радио Благоевград Надежда Шопова, но посочи, че се наблюдава намаление на площите и добивите, както в национален, така и в глобален мащаб. Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в големи региони на отглеждане, каквито са Италия и Калифорния до 2050 година, според скорошно проучване, публикувано в Nature.
Повишението на температурите, засушаването или прекомерните валежи, са сред сериозните заплахи за добивите при доматите. Усилва се и агресивността и вредната дейност на болестите и неприятелите, вследствие на промените в условията на средата. „Нашите местни сортове са с по-малки добиви и в по-голямата си част се случват в селските ни дворове. Производителите се ориентират към по-устойчиви, към по-високодобивни и безколови варианти. Така че, може би не е случайно, че учените са се обърнали към гражданската наука, има такива проекти, които разчитат на хората да помогнат“, сподели още експертът и посочи, че с помощта на любителите градинари учените търсят идеалния домат в три държави – България, Испания и Италия. „Аз се надявам розовият домат да продължи да присъства на българската трапеза, да бъде традиционно емблема на страната, да можем да го запазим и отглеждаме в по-широк мащаб“, прогнозира Надежда Шопова.
Интервюто на Росинка Проданова с Надежда Шопова можете да чуете в звуковия файл:
Петя Петрова е както майка, така и професионалист с ръководен опит в образователната система на България. Като човек, преодолял тревожно разстройство, тя пише книгата „Другото лице на паниката“ през 2011 година, за да помогне на други като нея. След задълбочено проучване на различни образователни системи, тя открива, че въвеждането на..
По повод Европейски ден на езиците на 26 септември екипът на Национален етнографски музей организира беседи на пет езика в пътуващата изложба на Дома за европейска история „Fake for Real“-„Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ по проект на Европейския парламент , реализиран от Дома на европейската история в Брюксел ...
Тютюнопроизводителите през тази година се радват на добра реколта, но на прага на новата изкупна кампания очакват провеждането и на Консултативен съвет по тютюна, на който ще се поставят актуалните проблеми на бранша. За втора поредна стопанска година, поради сухото лято, както през 2023 г., и сега през 2024 г., качеството на тютюневата..
Природата ни е дала лек за всякакви болежки, ние само трябва да го търсим и да го открием. Това заяви в ефира на Радио Благоевград биотехнологът Айдън Мустафов. Преди дни той изнесе публична лекция в град Гоце Делчев на тема „Лечебната сила на природата срещу хроничните заболявания“. Билките притежават лечебни качества, но не бива да забравяме, че те..
Преди дни бе даден старт на образователния конкурс „Изучаваме света с ГИС“, организиран по програмата „ГИС в училище“, под патронажа на Министерството на образованието и науката. Конкурсът цели да насърчи преподаватели, ученици и студенти да използват иновативните възможности на Географските информационни системи (ГИС) за създаване на интерактивни..
115 години отбелязва Народно читалище - Разлог "15 септември 1909 г." с концерт-спектакъл „Разходка из миналото“. Участват самодейните колективи към читалището. Сценарият е на Велина Кулина. По идея на Иван Мишков. Разказвач е актрисата Жанет Керанова. “Разходка из миналото” съчетава театрално, танцово, музикално и певческо изкуство. „Полъхът..
Конкурсът „ЕкоОбщина – устойчив град и общество” стартира своето пето издание в България. Инициативата е на Посолството на Франция в България и на Френския институт в България в партньорство с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), екологичното сдружение "За Земята", фондацията „Център за енергийна ефективност“- ЕнЕфект“..