Надежда Шопова е асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН. В публикация за платформата „Климатека“ под заглавие „Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?“, авторката анализира климатичните изменения, повишената честота на екстремните събития и влиянието, което имат върху отглеждането на домати на открито. „Аз съм израснала с вкуса на българския розов домат, той си е извоювал правото да бъде разпознаваем“, подчерта в интервю за Радио Благоевград Надежда Шопова, но посочи, че се наблюдава намаление на площите и добивите, както в национален, така и в глобален мащаб. Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в големи региони на отглеждане, каквито са Италия и Калифорния до 2050 година, според скорошно проучване, публикувано в Nature.
Повишението на температурите, засушаването или прекомерните валежи, са сред сериозните заплахи за добивите при доматите. Усилва се и агресивността и вредната дейност на болестите и неприятелите, вследствие на промените в условията на средата. „Нашите местни сортове са с по-малки добиви и в по-голямата си част се случват в селските ни дворове. Производителите се ориентират към по-устойчиви, към по-високодобивни и безколови варианти. Така че, може би не е случайно, че учените са се обърнали към гражданската наука, има такива проекти, които разчитат на хората да помогнат“, сподели още експертът и посочи, че с помощта на любителите градинари учените търсят идеалния домат в три държави – България, Испания и Италия. „Аз се надявам розовият домат да продължи да присъства на българската трапеза, да бъде традиционно емблема на страната, да можем да го запазим и отглеждаме в по-широк мащаб“, прогнозира Надежда Шопова.
Интервюто на Росинка Проданова с Надежда Шопова можете да чуете в звуковия файл:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..