Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Народни носии "оживяха" в музея в Благоевград

Изложбата от висококачествени фотоси на носии е подредена в етнографската част от експозицията на музея в Благоевград. Тя е финалната публична изява на дейностите по проекта „Наследството на българите бежанци – дигитални образи, форми и багри“, по който музейните специалисти работят от миналата година. Проектът е реализиран от РИМ Благоевград с финансовата подкрепа  на Министерството на културата. 

„Тази изложба е реализирана до голяма степен с помощта на младежите от Пирински танцов ансамбъл „Вихрен“ към НЧ „Н. Вапцаров 1866“ Благоевград, които бяха наши модели, както и част от колегите музейни специалисти.  И на първо място с изключителния професионален подход и умения на музейния фотограф Темелко Темелков. Чрез тази изложба костюмите оживяха, те добиха нов вид, нов визуален образ. Всеки един костюм носи своя разказ. Ние сме показали народна носия, подарена ни от Елисавета Миладинова, която е родственица на нашите  видни братя от Струга Димитър и Константин Миладинови. Или пък костюми, предоставени от баба Александра Гиновска от с. Галичник, Дебърско.  Всъщност тя е майка на скулптура Владимир Гиновски, който е изваял фигурите на братя Миладинови. Доскоро те бяха в нашия музей, но вече са експонирани на централния площад на града, както и на братята Кирил и Методий пред Националната библиотека в София“, каза за Радио Благоевград етнографа Румяна Хаджиева.

Костюмите са от Егейска и Вардарска Македония. Представят културата на преселничеството, по-активно развило се след Илинденско-Преображенското въстание, особено след Балканските войни. „Бих казала, че за нас като изследователи и като пазители на това богатство е особено важно и днес, повече от 100 г. след тези събития, и занапред да пазим, да оживяваме, да витализираме един вид паметта за преселничеството, защото това наследство е преживяло премеждията на войните, на пожарищата, то е пренесено през поколения и епохи, за да стигне до нас и бих казала, то е като едно тежко имане“, допълни Хаджиева.

Основната цел на проекта е дигитализиране на голяма част от това наследство. Работа продължава и след края на проекта, защото дигитализирането на културното наследство открива нови хоризонти пред музейните работници като изследователи, съхранители, популяризатори, обслужваи широките обществени цели на музея. Дигитализацията  дава възможност за споделяне на съхраняваните културни ценности чрез средствата на новите технологии и новите канали за социална комуникация. „За тази цел ние изградихме едни малки галерии, които поместихме в сайта на музея. Препратки към тези галерии правихме при представянето на отделни костюми и дигитализирани образи, елементи от носии във фейсбук страницата на музея, като отправяхме всеки път по една загадка, въпрос, на който все пак се намериха хора, които да отговорят, разбира се, след справка с галериите, поместени в сайта. Там, освен дигитални изображения дигитални, има текстове на български и английски. Те представят по-детайлно костюмите, за да привлечем общественото внимание към това иновативно представяне на музейните ценности, да въвлечем нови потребители, публики в музейната дейност и да провокираме интерес. Това са нашите цели, като намеренията ни в бъдеще са да превърнем тази изложба, разбира се, обогатена вече с оригинални материали, да я превърнем в мобилна, в подвижна, за да може да гостува и на други места в страната“ – допълни Хаджиева.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Казусът „френска безработица“ стигна до Съда на Европейския съюз

Съдебен състав на Административен съд-Благоевград  допусна и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по така наречения казус „френска безработица“. То е направено по искане на адвокатската кантора на адвокат Илко Стоянов. Причината е,че по едни и същи казуси в различните съдилища на страната съдебните състави се произнасят различно..

публикувано на 19.02.25 в 12:28

При подмяна на стари дървета е важно да има компесаторно озеленяване

Зеленината има изключително голямо приложение в градска среда. Тя със своята листна маса помага за поемането на праха, спомага за поддържане на чист въздух, помага и със своята естетика, разбира се. Трябва да се знае, че всяко дърво е жив организъм. И то се засажда, расте, добива зрялост и в един момент остарява, неговият живот не е безкраен. Много..

публикувано на 19.02.25 в 11:55
Иван Анчев

Иван Анчев: Съдбата на Украйна не може да се решава без нейно участие

Дипломатът и съпредседател на Атлантическия съвет Иван Анчев, изрази дълбоко притеснение от формата на преговорите в Рияд, при които „много важна част от пъзела – Украйна и Европа – не присъства на срещата“. В интервю за Радио Благоевград той подчерта, че „няма как две държави да решават съдбата на трета, без нейното участие, особено когато тя е..

публикувано на 19.02.25 в 11:17

От любов към цигулката до благотворителна кауза

Ученичката  от ОУ "Христо Ботев"  в село Самораново, община  Дупница  Михаела Радева реши първият ѝ самостоятелен концерт да бъде с благотворителна цел,  събраните пари тя и нейното семейство ще дарят на дете в нужда. Михаела  е на 13 години, а на цигулка свири от 5-годишна – досега винаги пред публика излиза с ансамбъла, с който репетира...

публикувано на 18.02.25 в 10:18

Изкуството да даваш

В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха  две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..

публикувано на 17.02.25 в 09:33

Живот като на книга - историята на Снежанка Филчева

Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на  сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..

публикувано на 15.02.25 в 14:25
Симеон Славчев

Симеон Славчев: Спекулата в търговията ни прави по-бедни

Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..

публикувано на 14.02.25 в 11:31