Всяка година в продажба (по различни данни) се завъртат между 80 и 100 милиарда модни артикула. За последните 20 години потреблението на такъв тип продукти е нараснало с 400%. Впечатляващите факти съобщи в интервю за Радио Благоевград д-р Надежда Ангелова главен асистент в катедра “Неорганична химия” на ФХФ на СУ “Св. Климент Охридски” и част от авторския екип на платформата „Климатека“.
Данните сочат още, че производството на облекло представлява 10% от глобалните въглеродни емисии и е вторият по големина индустриален замърсител. „Като всяко едно производство се изисква енергия, за да бъде то задвижено. Оттам идват високите емисии на парникови газове, които се отделят в атмосферата от текстилните фабрики и предприятия. Същевременно се отделят и други газове – серни и азотни оксиди, които имат негативно влияние. Това е относно въздуха. Водата е изключително важна суровина за производството на текстил: тя се консумира в много големи количества и бива замърсена, не винаги достатъчно добре пречистена, преди да стигне до водните басейни. И третият аспект на екологичния отпечатък, който има модната индустрия, вече е непотребната дреха, какво е нейната съдба, след като вече не се използва и колко време е необходимо, за да се разгради напълно и на какво се разгражда“, очерта основните щрихи на проблема д-р Надежда Ангелова.
Какво може да направи индустрията, за да намали негативното си влияние? Кои са държавите, които са най-големи производители и къде е България? Каква е роля на потребителите и на така наречената “бърза мода”? – Тези и още акценти чуйте в интервюто с д-р Надежда Ангелова.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..