39-годишен мъж ще ходи отново, благодарение на иновативна операция в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАРЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Използван е биологичен метод – присаждане на костен материал от тъканна банка от трупен донор, който по естествен начин подпомага зарастването на увредения крак.
„Пациентът е пострадал при пътно-транспортно произшествие - катастрофа с мотоциклет миналата година през лятото. Има операция по повод фрактура на бедрото, както и остра телесна травма на гръдния кош, но основният акцент е върху бедрената кост, която след операцията не зараства, имаше и инфекция. Особеното в случая е, че става дума за млад пациент, който беше инвалидизиран и ние приложихме метод, който е за използване на костен присадък от трупен донор за възстановяване на костния дефект и зарастване на костта, подпомагане на зарастването“ – поясни в интервю за предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград проф. Д-р Пламен Кинов, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. По думите му този метод е подходящ и при по-възрастни пациенти, но акцентът е при младите да възстановят собствената си кост, тъй като заместването с изкуствени материали или с импланти, както в случая, не винаги е най-доброто при този пациент, който е активен, с високи натоварвания. Освен това много често се получава умора на материала – т.е. операцията след време се налага да бъде ревизирана – повторно да бъде изпълнена, за да се възстановят известни неточности или проблеми, които възникват във времето. Докато при възрастни пациенти целта е бързо възстановяване, което с изкуствен материал – имплант или метал, може да бъде осъществено максимално рано, а и при тях няма големи натоварвания – т.е. няма риск от износване или умора на материала.
Мъжът е лекуван оперативно в друга болница – фиксация с плака. През февруари 2023 г. се установява псевдоартроза на фрактурата /несрастване/, с данни за инфекция. Това налага повторна оперативна намеса. При нея травматолозите от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ отстраняват металните импланти, при което се открива тежък костен дефект в областта на счупването.
„Основното в случая беше, че имаше и инфекция на фона на тежката травма оперативна интервенция с незарастване на костта и оформяне на дефект, тъй като пациентът дойде при нас 4 месеца след операцията. При липсваща кост на фона на инфекция е изключително трудно лечението и е проблемно да сложиш вътре материал, който е с чувствителен ефект – т.е. донорната кост е инертна и лесно микробът може да се ангажира и да се разпространи. Така че това е тънкостта да се извърши добре операцията, да се възстанови костта по биологичен начин, същевременно да се излекува и инфекцията, което ние успешно постигнахме“ – каза проф. Кинов. По думите му самото счупване се стабилизира с плака, която стабилизира двата края на костта, а поради инфекцията е добавено биологично активно стъкло, което има костно заместващ ефект. Освен това влияе локално върху локалната среда и променя чувствителността и спрямо инфекцията – т.е. създава неблагоприятна локална среда за инфекцията. По този метод има немалко направаени операции, костта започва да прораства и се възстановява като се образува нормална кост. Този процес е бавен, но в рамките на 6 месеца до година, а в някои случаи до 2 години, но функцията се възстановява значително по-бързо в рамките на няколко месеца. При по-тежките комплекни случаи, както е при този пациент, прогнозата е в рамките на 6 месеца да се възстанови нормалната функция на костта.
„Работим и в посока на изграждане, стимулиране на костообразуването чрез тъкънно моделиране. Т.е. ние имаме научни проекти, по които диферентираме стволови клетки в посока костообразуване и първоначалните резултати вече сме публикували. Няколко статии са обнадеждаващи и разширяваме нашите търсения в тази посока – да изградим материал, който да е матрица, върху която собствената кост на пациента да се изгради в лабораторни условия. Т.е. да не използваме трупен донор, а материал, който е култивиран в лабораторни условия и след това върху него вече се изгражда нормална кост“.
Прогнозата на проф. Пламен Кинов е, че в рамките на 2-3 години резултатите в тази посока ще бъдат обнадеждаващи.
Пациентът в момента се възстановява, чувства се добре и изпълнява програмата за рехабилитация в последващия период.
Часът на Земята – най-мащабната международна инициатива, посветена на опазването на планетата, отново е тук. Тази събота милиони хора в повече от 190 държави за пореден път ще отбележат емблематичния празник на природата. Хиляди сгради, сред които и знакови здания като Операта в Сидни, Айфеловата кула и Емпайър Стейт Билдинг, ще притъмнят..
40 фотографии, обединени в изложбата „Wild at heart“, събраха в многофункционалната зала на Регионалния исторически музей Благоевград представители на НП „Рила“, НП „Пирин“, ПП „Беласица“, Фонд за дивата флора и фауна, природолечители, гости, жители на Благоевград. Кадрите са дело на главен асистент Атанас Грозданов, преподавател в Софийския..
Сдружение “Млад планинар” ще отбележи Часа на Земята и Световния ден на водата, които тази година са на една и съща дата -22 март, с нощна разходка из планина Беласица. Тази година мотото на инициативата е: "Стъпки в тъмнината, светлина за Земята, живот за водата." Организаторите канят всички, които имат желание и възможност да се включат в..
Възпитаници на центъра за развитие „МАЕ“ от Благоевград обраха призовите места на Международната олимпиада по ментална аритметика, провела се на 14 и 15 март в столицата на Азербайджан - Баку. Сред 180 участници, благоевградските малчугани грабнаха първите места. Илиян Димитров – супершампион, Алекс Смуков – шампион, Александър Шахпазов..
Десетки жители на област Благоевград даряват кръв в центъра по кръводаряване на Многопрофилната болница за активно лечение в града за пострадалите младежи при трагичния инцидент в град Кочани в Република Северна Македония. Само за изминалия ден кръв са дарили повече от 100 души, съобщават от отделението по трансфузионна хематология в Благоевград...
Природозащитната организация WWF започва работа по проучване на възможностите за възстановяването на речната свързаност на един от последните запазени притоци на Дунав – река Лом. С дължина от 93 км тя е сред малкото останали по-големи реки у нас със сравнително запазена морфология, осигуряваща местообитания на т.нар. „видове с висока..
Темата за предложените промени в Семейния кодекс, касаещи частта със споделеното родителство, през последните месеци раздели на две обществеността, като междувременно влезе във фокуса и на законотворците. В интернет паралелно подкрепа набират две петиции, като едната е инициирана от фондация "За споделено родителство" и е озаглавена "НЕ на..