Изсветляване на веригата на доставките, доказване на допълнителната добавена стойност, са част от мерките, които могат да овладеят ценовия шок на българския пазар. За Радио Благоевград финансистът Румен Гълъбинов коментира още, че са възможни административни мерки, които не противоречат на пазарния механизъм, „той не изключва мерките по контрол и надзор на регулаторите и съответни административни мерки за нарушения и недобри търговски практики“. Според експерта, за намаляване на инфлацията и цените може временно да се въведат пределни търговски надценки на хранителни стоки от малката потребителска кошница. При работещ Парламент е възможно да се променят и данъчни закони в частта за ДДС, „защото България и Дания са единствените в Европа, в които няма чувствително по-ниска ДДС ставка за хранителните стоки и лекарствата. В другите държави от ЕС те са по ниски от два до 3-4 пъти, отколкото е общата ставка“. Румен Гълъбинов коментира, че отлагането на датата за влизане на България в Еврозоната не е добър сигнал към международната инвестиционна общност и посочи, че 1 юли 2024 години е възможна нова дата, но при условие, че до 1 юли 2023 година страната ни изпълни ангажиментите и критерия за инфлацията, както и новото НС приеме нужното законодателство.
Геоикономическите цели, които България пропуска засега са Шенген, Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Важно е България да кандидатства за това членство, защото „ОИСР е най-голямата икономическа организация в света, това е клубът на голямата глобална икономика. Там има огромно натрупано ноу-хау по най-различни сфери – икономически, социални, за пенсионни, здравни, образователни системи, наред с индустриите, технологиите и с икономиката на бъдещето“.
Интервюто с Румен Гълъбинов чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..