„Ефектите на умния град могат да бъдат формулирани по множество начини. Но като цяло е много важно да се заложи на общество, което означава реализация на безопасен, на висококачествен живот на жителите. Това е първото нещо. Второто, което е важно, това е икономиката – как да бъде устойчива и креативна в едно градско управление. И не на последно място е околната среда – това е реализация на екологично чисти гардове и региони, като тук влизат климатичните проблеми и устойчивостта към тях“, коментира ефектите на умния град Лидия Витанова - инженер еколог, доктор по климатология, автор в платформата “Климатека“. В специално интервю за Радио Благоевград, българският учен посочи, че „е много важно да бъдем информирани и съпричастни по даден проблем, не само свързани с умните градове, но и като цяло. Много важно и необходимо е да знаем същността на дадения проблем и как работи той. В случая с умия град е съществена ролята на хората, участието на институциите - определящо“. От общо 118 класирани градове, София се намира на едва 107-мо място, според годишния доклад, изготвен от Института за развитие на управлението към Сингапурския университет за технологии и дизайн (SUTD). През 2021 година първите места в тази класация са заети от Сингапур, Цюрих и Осло.
Д-р Лидия Витанова подчерта, че трябва да се учим от страни като Япония, от нейния опит за намаляване на разрушителните последици от земетресения, като даде пример за стандартите в строителството на училищата в Япония, за редица информационни кампании и други превантивни мероприятия в островната държава.
Д-р Лидия Витанова живее и работи в Япония вече десет години. „Само позитивно е да бъдеш българин в Япония, защото японците знаят много добре за българското кисело мляко, знаят за розата. Винаги говорят с възхищение за нас, така че мога да кажа, че съм горда българка в Япония“.
Интервюто с д-р Лидия Витанова чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..