Точно една четвърт от участвалите в изследването българи заявяват, че ако разполагат с всички необходими документи, биха заминали да живеят в друга държава. Това показват резултатите от проучване на общественото мнение на "Галъп интернешънъл" в 57 държави, покриващо около две трети от глобалното население. Глобалните резултати сочат, че 36 на сто от гражданите са готови да мигрират в друга страна.
В България 25% изразяват такава готовност, мнозинство от две трети (67%) отговарят, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценят.
Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България се нарежда по-скоро на задните места в желанието на гражданите за живот в чужбина.
Желанието за миграция сред нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), например, е значително по-силно. Близки до нас в своите нагласи пък са държави като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за нагласите у нас може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал, отбелязва "Галъп". Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване.
През последните години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нивата на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно в друга държава. Животът в чужбина, макар и привлекателен, придобива очертания за конкретен времеви хоризонт – по-скоро мобилност, например при възможностите за пътуване в ЕС, а не миграция като съдбовно решение за живота.
Нагласите в страната ни са в съответствие със средните за ЕС. Там средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците пък предпочитат да останат в държавата, в която са и сега, посочват от "Галъп".
Резултатите от изследването в 57 държави показват, че 36% от запитаните по света искат да мигрират. Най-вече младите хора в затруднена икономическа ситуация са сред потенциалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.
36% от запитаните отговарят "друга страна" на въпрос „Ако разполагахте с необходимите документи, бихте ли искали да живеете в друга страна или бихте предпочели да останете в страната, в която сте?“, 59% отговарят, че биха предпочели да останат, където са, а останалите не могат да преценят.
Младите (до 34 г.) респонденти са значително по склонни да напуснат страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) млад човек, участвал в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга държава. При младите желанието за напускане е с 8 пункта по-голямо от средното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.
Респондентите от държави с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в държави с по-ниски доходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски долара на глава от населението годишно или по-малко) изразяват мотивация да живеят в друга страна.
Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.
В коментар на резултатите Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация "Галъп интернешънъл", заявява:
"Фактът, че всеки трети (и дори повече) от жителите на изследваните 57 държави иска да емигрира, е повече от показателен. Причините да се смени държавата, в която живееш, със сигурност са разнообразни и сравнението на държави не е съвсем подходящо. Очевидно е, че икономическите обстоятелства доминират подобно решение, но далеч не са единствените. Изглежда, наистина, силната културна идентичност е най-мощният фактор за обратното – да останеш в своята държава. Затова и регистрираме сравнително ниски нива на подобни намерения в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия."
При изследването на "Галъп интернешънъл" са интервюирани общо 54 329 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Участвалите в изследването държави са 57. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
В присъствието на посланика на Великобритания НП Натаниъл Копси, посланика на Турция НП Мехмет Саит Уянък и временно управляващия посолството на Черна гора Радивое Брайович в Перник бе открит стенопис, посветен на 20- годишнината от приемането на България в НАТО. Арт графитът е един от петте проекта, спечелили конкурса за улично изкуство..
Тази година в конкурса „НП „Рила“ – познат и непознат“ се включиха 443 ученици от цялата страна. „Участниците в направление „Рисунка“ са най-много – 199, 40 са с литературни творби – разкази, есета и стихотворения, с фотографии – 101, с мултимедийни презентации 71 и с приложен дизайн – 32“, обобщи за Радио Благоевград Стефан Кирилов, експерт в НП..
Прокуратурата в Разлог е започнала проверка по сигнал от защитници на животните, които твърдят, че улични кучета от Якоруда се използват за стръв на големи и агресивни породи при организирани боеве с кучета. До момента сигналът за такава масова незаконна практика не е потвърден. Сигналът е получен в полицията и прокуратурата преди няколко дни...
И осмият опит за избор на председател на 51-вото НС се провали. Нито един от двамата достигнали до балотаж кандидати не събра необходимата подкрепа. Номинираната от "БСП - Обединена левица" Наталия Киселова събра 87 гласа "за", 60 бяха "против", а 90 се въздържаха. Тя беше подкрепена само от депутати от ГЕРБ-СДС и от левицата. Издигнатият от ИТН..
За осми пореден път депутатите гласуваха за председател на НС и отново решението или липсата на такова ще стане ясно на балотаж. Новото е, че на балотаж ще отидат двамата доценти - Силви Кирилов и Наталия Киселова. Борислав Гуцанов от "БСП Обединена левица" се обяви за авторитетен вариант за излизане от кризата: "Ние предлагаме авторитетен вариант..
Световният ден за борба със СПИН, който е на 1 декември, бе отбелязан в аванс днес от ученици от Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“. Събитието се организира от Регионалната здравна инспекция и Отдел „Заемна за възрастни“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград. Най-напред младежите разгънаха червената лента – символ на..
Председателят на Общински съвет – Благоевград, Антоанета Богданова, беше избрана за делегат на Общото събрание на Националното сдружение на общините в България. Като неин заместник съветниците посочиха Ана Мозурска. Гергана Муртова беше избрана за заместник-председател на местния парламент на мястото на Давид Петров от ГЕРБ, който се оттегли тъй..