Научните изследвания показват, че терапия, подобрена със социални роботи и виртуална реалност, подобрява уменията на децата с комуникативни нарушения. Екип от специалисти от различни научни институции предлагат разработване на методология за проектиране на игрови сценарии за логопедична терапия, подобрена с асистиращи технологии. Методологията ще създаде иновативно мислене у логопедите как да интегрират в практиката си социално асистиращи роботи, технологии за разширена реалност и обработка на естествен език за по-рълноценно възприятие и познание чрез действие и преживяване. Именно затова учени от три институции работят върху създаването на облачни услуги, платформа и сценарии за стимулиране на активен речник при деца и подрастващи с комуникативни нарушения.
Същността на проекта обясни в ефира на Радио Благоевград гл. асистент Анна Андреева от катедра „Логопедия” на ЮЗУ „Н. Рилски” Благоевград: „Основната ни цел е да изработим специални сценарии за логопедична терапия, които са иновативни. Всъщност ние предвиждаме включване на хуманоидни и нехуманоидни роботи, виртуална реалност и изкуствен интелект. Специално в логопедичната работа тези технологии се прилагат за първи път в България. Крайната цел на нашия проект е да се формират облачни услуги и една платформа, в която програмите, които са разработени и сценариите, ще бъдат свободно достъпни и ще могат да се ползват безплатно.”
Ръководител на проекта от ЮЗУ „Н. Рилски” Благоевград е доц. д-р Миглена Симонска, декан на Факултета „Обществено здраве, здравни грижи и спорт”. Тя допълни, че към хуманоидните роботи, които и сега се използват в логопедичната терапия, ще бъде разработен софтуер, насочен към ежедневни дейности. Така речникът на децата ще бъде обогатен с думи от ежедневието. И даде примери: „Например използваме хранителни продукти. Под формата на игра детето може да пазарува в магазин. Чрез виртуална реалност всъщност ще се пресъздаде 3D модел абсолютно 1:1 като обстановката в хранителен магазин, в зеленчуков магазин, в банята, във всекидневната и т.н. Всъщност детето ще вижда всичко като реални обекти и по този начин ние ще стимулираме активен речник. Детето ще е в една реална обстановка чрез тази виртуална реалност и със специалните очила, които ще слагаме, ще вижда реално предметите. По този начин ще активизираме още повече езиковото развитие на децата и най-вече ще ги стимулираме да използват активно своята реч. Ще развиваме речевата продукция – да назовават, да правят изречения, да отговарят на въпроси, да задават въпроси. Ние ще осигурим свободен достъп до облачните пространства, това ще помогне на нашите студенти, когато станат дипломирани логопеди да ги използват, съответно да обучават родителите как да използват тези технологии.”
Проектът „Иноватвна методология за интегриране на асистиращи технологии в логопедичната терапия при деца и подрастващи” е спечелен след конкурс на Фонд „Научни изследвания” за 2022 г. Сумата е 349 700 лв. По него работят три институции. Водеща организация е Институтът по Роботика към БАН с ръководител проф. д-р Анна Лекова. Партньори са ЮЗУ „Н. Рилски” Благоевград с ръководител доц. д-р Миглена Симонска и УниБИТ с ръководител проф. Георги Димитров. Проектът е с продължителност 3 години.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..
Значителна облачност със сняг
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно