Курортният египетски град Шарм ел Шейх е домакин на 27-та годишна Конференция на ООН по изменение на климата, наричана още среща на страните – COP27 (англ.: conference of parties). В нея участват делегати от над 190 държави, както и на представители от гражданското общество. Начало на форума даде срещата на върха на световните лидери, която се проведе на 7 и 8 ноември 2022 година. България бе представена от президента Румен Радев.
„На тези срещи на върха се определят политиките за десетилетния напред“, подчерта в интервю за Радио Благоевград Николай Петков, експерт и координатор на проекта „Променяме се с климата“ на екологичното сдружение „За Земята“ и част от младите автори на платформата „Климатека“. Той напомни за постигнатите споразумения на миналогодишната среща в Глазгоу, като „останаха за тази година да се определят как точно страните ще актуализират своите така наречени национално определени приноси и това трябва да се прави на всеки 5 години, а вече с две години се изостава“.
Младият учен посочи още належащи въпроси за решаване: прекратяване на субсидиите за изкопаемите горива; начините за намаляване на емисиите; механизма за подкрепа на по-слабо развитите държави, които все повече са засегнати от климатичните промени; създаване на фонд “загуби и щети“. „За съжаление донякъде е неизбежно за Европа, поне в краткосрочен план, да се върне към някои изкопаеми горива. Но на това не бива да се гледа като нещо дългосрочно и като оправдание“, коментира Николай Петков връщането в много европейски страни към въглищата: удължаване на живота на въглищни електроцентрали; отваряне на вече закрити такива; преобразуване на газови електроцентрали във въглищни. „Да, имаме нужда от повече енергия, но науката е категорична по въпроса, че нови инвестиции в нова инфраструктура, било то за втечнен газ от Америка или газови тръбопроводи, става недопустимо. Ако искаме да ограничим повишението на земната температура до безопасното равнище“.
Световната среща за климата COP27 продължава до 18 ноември 2022 година, като всеки ден е с тематичен акцент, а паралелно с преговорите се осъществяват и разнообразни съпътстващи събития.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..