Спомени за необикновения живот на архитект Лазар Парашкеванов, проектирал и построил сградата на старото кметство в Благоевград, разказа архитект Коста Сандев. Това беше темата на първия от поредицата разкази в новата инициатива на регионалната библиотека „Д. Талев“ Благоевград „Недоизказани истории“. Архитект Сандев ни върна един век назад и разказа истории от живота и работата на този талантлив българин, сравняван с Леонардо да Винчи.
„Лазар Парашкеванов е едно голямо име в българската строителна практика, архитектура и култура, много голямо име. Преди около месец в София имаше представяне на цялостното му творчество с изложба, с материали. Той беше оценен като една личност с национално значение“ – споделя арх. Сандев.
Лазар Парашкеванов завършва висше образование в Политехническия университет в Бърно, Чехия около 1920 г. Там получава две специалности - архитектура и строително инженерство, т е. няма нужда от конструктори, когато започва да реализира проектите си. Образованието му е било на високо европейско ниво. „Той не остава в Европа, както по днешно време става. Учим там и там оставаме. Лазар Парашкеванов се връща в България. Тогава попада под влиянието на земеделците, защото е от такова семейство на земеделци от село Хотница, Велико Търново. Там е роден, има четири сестри и по-малък брат. Фактически това му потекло може би го предразполага да приеме земеделските идеи на Александър Стамболийски и става негов близък приятел“ – коментира арх. Сандев и продължава: „Когато убиват Стамболийски, започват гонения на всички прогресивни хора. Лазар Парашкеванов също попада под тая злостна идея да се репресират прогресивните хора и е интерниран в Горна Джумая“. Лазар Парашкеванов тръгва за Горна Джумая с акредитационно писмо. Всеки друг на негово място би отворил писмото, за да види какво пише в него. Парашкеванов обаче не го отваря, пристига в Горна Джумая и веднага се представя на кмета Мечкуевски, на когото предава писмото. Кметът разпитва младия мъж, защото вижда пред себе си един представителен човек, добре облечен, интелигентен, знаещ пет езика. Мечкуевски е впечатлен от Паршкеванов, който разказва, че е архитект, инженер. По време на разговора кметът отваря писмото, в което пише: „Приносителят на писмото да бъде ликвидиран!“ Мечкуевски къса писмото и го хвърля. Дава задача на Лазар Парашкеванов да направи план на центъра на града и да изработи проект за сградата на кметството. „И така, младият архитект първо разработва идеята за центъра, за тези много улички. Този център е много характерен. В нашия площад се вливат девет улици. Софиянци се хвалят с „Петте кьошета“. Ние имаме девет кьошета и по този начин се оформя площадното пространство. Нашият площад, това разкрояване на дребни улички е дело на Парашкеванов. Даже самата сграда е оградена от четири улици. Самата сграда е квартал.“ – споделя арх. Сандев. Той разказва, че цялото население на Горна Джумая участва в градежа. Всички мъкнат камъни с каруци, с волове, с каквото могат. Основите на кметството са дебели по един метър и те са каменни. Седем попа участват в освещаването на Първата копка.
„Сградата на кметството в Благоевград е гордост за нас. Имаме такава сграда от този виден архитект, който е сравняван с Леонардо да Винчи“ – допълва още арх. Сандев.
След работата си в Горна Джумая, Лазар Парашкеванов заминава за София. Негова е идеята за създаването на кооперативните жилища, участва активно в изработването на осветлението на София, избира мястото и прави проекта на стадиона „Герена“. Сградата на гимназията в Кочериново също е негово дело.
Видният български архитект Кръстев, когато вижда сградата на кметството в Благоевград, казва само две думи: „Сграда с характер“.
Днес в сградата на старото кметство се помещават различни институции. Сградата е със статут на Паметник на културата от местно значение.
Какво разказа още арх. Коста Сандев за живота и работата на видния български архитект Лазар Парашкеванов можете да чуете в звуковите файлове.
Днес, на 11 януари, отбелязваме Световния ден на думата „благодаря“ – красива българска дума, която съдържа в себе си думите „благо“ и „дар“. Именно за благото на дара разговаряхме в предаването „С усмивка в събота“ с 11-годишната Мартина Димитрова, която дари за втори път грижливо поддържаната си коса на онкоболни деца. Мартина е родена и..
Снимка на фоторепортера на БТА Благоевград Красимир Велков попадна в национална класацията за най-добра фотография - Топ 5. Той е известен със своя професионализъм и естетически усет в областта на фотографията. Негови снимки често илюстрират събития и новини от региона. Кадърът на Краси Велков е заснет в местността Коматински скали в община..
На 13 януари 2025 г. от 10:00 до 13:00 часа в залата на БТА ще се проведе Национална кръгла маса на тема „Промени в Изборния кодекс, гарантиращи провеждането на честни избори в България“. Инициативата е организирана от гражданската платформа „Будители“ и цели да постави на дневен ред ключови промени в изборния процес. Според организаторите е необходимо..
Изкуственият интелект (ИИ) няма да унищожи професията на преводача. Макар че технологиите се развиват много бързо в областта на езиковата обработка и все повече хора използват автоматизираните онлайн софтуери за превод на текст, машините все още не могат да се конкурират със сложните лингвистични задачи. Това заяви в ефира на Радио Благоевград доц.д-р..
Министерският съвет прие актуализирания списък на изследователските висши училища. ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград е включен в списъка след получена висока оценка за своята научна дейност. „Ръководството на университета си постави тази приоритетна задача и за наша радост тя беше изпълнена в рамките на миналата календарна година. Статут на..
„Бих се родил отново“ е темата на 11-ото издание на националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш“. В него могат да участват деца и младежи на възраст от 14 до 20 години. Участниците са предизвикани да разгледат идеята за новото начало, което би могло да настъпи във всяка човешка съдба, и да се запитат какви..
Санданското село Пирин става все по-атрактивно за туристите както с хубава си природа, така и с местните забележителности, сред които е и оформящият се Музей на дървените статуи на открито. Според кмета Георги Влахов, той може би е единственият по рода си в България. Дървените фигури вече са шест, като най-новата, на Пиринска мома в местна народна..