„Общинският фонд за подкрепа на местни инициативи се превърна в един от най-успешните модели за инвестиции с участието на гражданското общество. Практиката доказа ефективността на доброволчеството в подобряване на средата за обитаване, за развитие на общественото съзнание за опазване на изграденотоот вандализъм“, подчерта за Радио Благоевград Радмила Рангелова, заместник кмет "Социални услуги, програми и проекти" на община Кюстендил.
Тя припомни, че общинският фонд за подкрепа на местни инициативи в Кюстендил е създаден през 2017 година, първата му сесия стартира с 20 000 лева от общинския бюджет и 8 000 лева подкрепа от платформа „АГОРА“. Тогава са финансирани 13 проекта. Шест години по – късно осъществените проекти вече са 115. „През общинския фонд за подкрепа на местни инициативи финансираме мерки по благоустрояване и озеленяване в община Кюстендил. Допустимите кандидати са сдружения, регистрирани по закона за етажната собственост, читалища, местни културни и образователни институции, църковни настоятелства и храмове към БПЦ, неправителствени организации, собственици или ползватели на търговски обекти. Идеята на този фонд е да подпомогнем граждански инициативи по благоустрояване“, сподели още заместник-кметът.
За 2022 година в бюджета на община Кюстендил са предвидени 50 000 лева за финансиране на местни инициативи. „10 май бе обявеният срок за подбор на проекти, отново по мярката за благоустрояване на градската среда. Получени бяха рекордните 41 проектни предложения. Към момента от тях са одобрени 13 на стойност 41 293 лева. Оценителната комисия продължава да работи и разглежда останалите предложения. Имаме практика, при качествени и получени в срок предложения, да се търси допълнително финансиране с решение на Общинския съвет“, каза Радмила Рангелова.
Интервюто с Радмила Рангелова чуйте в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..