„Доколкото ми е известно, лицето до момента не е открито. Аз лично съм скептично настроен, че лицето ще бъде открито, защото, за последните двадесет – тридесет години, откакто съществува независима Република Македония и сега Северна Македония, няма разкрито нито едно лице, извършител на престъпление на база етнически подбуди срещу българите. Това е категоричен факт“ – коментира за Радио Благоевград Виктор Стоянов, председател на Фондация „Македония“. Изреченото от него бе по повод палежа на българския Културен център „Иван Михайлов“ в Битоля.
По думите му, през годините са били палени много български сгради, поругавани са паметници и гробове на българи в Северна Македония и досега няма намерен извършител за нито едно от тези деяния.
„Няма дори осъден или изправен пред съда“ – категоричен е Виктор Стоянов. Според него, това не е просто вандалски акт, а „атака срещу българския народ и срещу България“.
Фондация „Македония“ има готовност да отвори три нови български центъра в градовете Прилеп, Гевгелия и Струга.
„Но, след този погром имаме проблеми с хората, които искат да бъдат лидери там на българите. Притесняват се за себе си и за своите семейства. Ние сме пуснали вече сигнал до Дуня Миятович, върховния комисар на Съвета на Европа за човешките права, искаме наесен среща с нея. Ще заведем хора от Северна Македония, които да разкажат за дискриминацията и погромите върху тях“ – обясни още председателят на Фондация „Македония“.
Според него, този вандалски акт не би трябвало да повлияе върху отношенията между двете държави, а да помогне за решаването на един от най-съществените проблеми, а именно, човешките права на българите в Северна Македония и спирането на езика на омразата в официалните македонските учебници.
Виктор Стоянов е категоричен, че българския Културен център „Иван Михайлов“ в Битоля ще продължи да съществува и благодари на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“, който е обещал да поеме щетите по възстановяването на центъра.
Чуйте повече в интервюто на Биляна Славчева с Виктор Стоянов:
Проф. д-р Валентин Василев ще представи Благоевград и страната ни по време на IX Международен средиземноморски конгрес по социални науки, който ще се проведе в Подгорица, Черна гора, в средата на май. Той ще бъде лектор по време на форума, на който ще участват и представители на САЩ, Полша, Малта и Индия. Сред тематичните области, които ще бъдат..
На 1 май, Деня на труда, в благоевградското село Падеш ще бъдат засадени над 50 дървета по тротоарите и в зелените площи, това съобщи в ефира на Радио Благоевград кметът Александър Стаменов. „Дърветата ще бъдат декоративни, които са подходящи за тротоарите. Сред тях и червен дъб, каталпа, японска вишна, ясен...“, уточни още кметът...
30-40% от българите предпочитат да застраховат автомобила си, а не жилището си сочат данните на Асоциацията на българските застрахователи. Една от водещите причини е нагласата на хората „на мен няма да ми се случи“, която излиза на преден план както при национално-представителното проучване от 2020 г., така и от анкетата от 2024 г. Друга..
Започва работата по пълнометражен игрален филм, посветен на живота на Лили Иванова. Филмът ще бъде съвместна продукция между Фондация „Лили Иванова“ и продуцентската компания „Междинна Станция“. Сценарият е поверен на Емил Бонев, автор на „Гунди – Легенда за любовта“. Режисьор ще бъде Яна Титова. Оператор на филма е Мартин Балкански...
Банско джаз фестивал 2025 година ще бъде 10 дни. Това обявиха днес на пресконференция в курортния град. Другата новост е програмата „Децата в джаза“, каза за Радио Благоевград Стефания Темелкова от Управителния съвет на Асоциация на "Фестивалите в България". Ще има световна сцена в парка всяка вечер, където партньори ще бъдат млади..
Малки късчета българска памет ще съберат в голяма тематична изложба младите художници от Школа „Новите майстори“ в Кюстендил. На 3 май във фоайето на Драматичния театър възпитаниците на Евгени Серафимов ще подредят 40 пейзажа, изпълнени с темперни бои, маслени бои и акрил. Годишната изложба носи името „Калдъръми“ и със сигурност ще докосне сърцата на..
Отношението на хората към астрологията днес варира от безрезервна вяра до пълното й отричане. Със „звездната наука” сериозно се занимавали много видни учени. Например Исак Нютон успешно е съставял хороскопи. Джордано Бруно, Николай Коперник, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и още много други известни астрономи са били също и изкусни астролози...