Всяка среща с художника живописец Николай Китанов, който и на 86 продължава активно да рисува, без да изневерява на творческия си и личностен избор да стъпва безшумно и на пръсти в изкуството, но да остане вече десетилетия висока професионална мярка за по-младите си колеги и пазител на стойности, е голямо вълнение за мен. Нашият разговор, поддържан и в паузите мълчание в хода на времето, не е от вчера, но формалният повод да наруша неговата респектираща вглъбеност и да го поканя е наградата за цялостен принос на община Благоевград, която той получи на 24 май при откриването на традиционната обща изложба в Градската художествена галерия.
Николай Китанов е роден на 29 септември 1935 г. в горноджумайското тогава село Марулево. Учи при художниците Владимир Пешев и Георги Лазов. Първите му прояви са на 28-годишна възраст (1963) в онова най-драматично десетилетие на художествения живот в България, изпълнено с изненадващи обрати, изпитания и описано прекрасно от най-значимия български изкуствовед, художествен критик и познавач на българскта и световна живопис – проф. Димитър Аврамов. Първата му изложба е едва след двайсет години. Следват десетки самостоятелни експозиции и участие в общи прояви, интерес към живописта му в Швейцария, след като е открит щастливо от запален частен колекционер.
„Отдалеч познавам синьозелената му студена гама, която в неговия пейзаж звучи така интимно и човешки топло – пише в един паметен свой текст изтъкнатият наш литературовед проф. Енчо Мутафов. – Виждам го до ден днешен в общата тенденция на пейзажа, застъпвана от художници като Светлин Русев, Илия Милков, Марко Монев, Никифор Цонев, Николай Дабов. Наричам я добрата ни стара модерност, която продължава хубавите традиции на Новите от 30-те и 40-те години.Тези традиции са особено скъпи за нас, те професионализират живописта ни в неакадемичен и нестилизационен вид, като придават на композицията стабилност и уют, а по-късно, при безразборната модернизация на изкуството, пазят чувството за здрави стойности.”
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с художника Николай Китанов.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..