Всяка среща с художника живописец Николай Китанов, който и на 86 продължава активно да рисува, без да изневерява на творческия си и личностен избор да стъпва безшумно и на пръсти в изкуството, но да остане вече десетилетия висока професионална мярка за по-младите си колеги и пазител на стойности, е голямо вълнение за мен. Нашият разговор, поддържан и в паузите мълчание в хода на времето, не е от вчера, но формалният повод да наруша неговата респектираща вглъбеност и да го поканя е наградата за цялостен принос на община Благоевград, която той получи на 24 май при откриването на традиционната обща изложба в Градската художествена галерия.
Николай Китанов е роден на 29 септември 1935 г. в горноджумайското тогава село Марулево. Учи при художниците Владимир Пешев и Георги Лазов. Първите му прояви са на 28-годишна възраст (1963) в онова най-драматично десетилетие на художествения живот в България, изпълнено с изненадващи обрати, изпитания и описано прекрасно от най-значимия български изкуствовед, художествен критик и познавач на българскта и световна живопис – проф. Димитър Аврамов. Първата му изложба е едва след двайсет години. Следват десетки самостоятелни експозиции и участие в общи прояви, интерес към живописта му в Швейцария, след като е открит щастливо от запален частен колекционер.
„Отдалеч познавам синьозелената му студена гама, която в неговия пейзаж звучи така интимно и човешки топло – пише в един паметен свой текст изтъкнатият наш литературовед проф. Енчо Мутафов. – Виждам го до ден днешен в общата тенденция на пейзажа, застъпвана от художници като Светлин Русев, Илия Милков, Марко Монев, Никифор Цонев, Николай Дабов. Наричам я добрата ни стара модерност, която продължава хубавите традиции на Новите от 30-те и 40-те години.Тези традиции са особено скъпи за нас, те професионализират живописта ни в неакадемичен и нестилизационен вид, като придават на композицията стабилност и уют, а по-късно, при безразборната модернизация на изкуството, пазят чувството за здрави стойности.”
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с художника Николай Китанов.
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..