„Код червено“ за човечеството обяви екипът на Междуправителствения екип по климатичните промени на ООН – научна организация, съставена от водещи изследователи на климата. Това беше през лятото, август миналата година. Шест месеца по-късно, тревогата за климатичните промени, тяхното отражение върху хора и природа, за готовността ни да се приспособим, е още по-голяма. Нов климатичен доклад, публикуван на 28.02.2022 година, отново и вече много остро предупреждава за последствията от климатичните промени. „Този доклад набляга на последиците върху хората, екосистемите и също така говори за възможностите за приспособяване към тези промени“, поясни за Радио Благоевград Николай Петков, координатор в екипа „Енергия и климат“ на екологичното сдружение „За Земята“. Той посочи, че климатичните промени стават все по-сложни, трудни за разбиране и управление. Сред най-съществените са: увеличена смъртност, заради горещи вълни; забавяне растежа на селскостопанската производителност; недостиг на вода за значителна част от населението на Земята; силно застрашени са между 15% и 23% от защитените територии в „Натура 2000“; десет пъти по-висок е станал рискът от изчезване на редица биологични видове. „Има предупреждение за района на Южна Европа и Средиземноморието, което засяга и България. Счита се, че ще има по-висока смъртност и заболеваемост сред хората и промени в екосистемите в следствие на горещини. Топлинен стрес и засушаване ще причинят значителни загуби в земеделието през този век за обширни територии в Европа“, каза още екологът и посочи, че задълбочаващите се климатични промени изискват превантивни, съгласувани, глобални действия за адаптация на хората, за възстановяване и запазване на природата, защото “Все повече намалява времето за действие!“
Цялото интервю с Николай Петков можете да чуете в звуковия файл.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..