Катя Зографова: Българката успява да запази своето женско самочувствие и очарование, въпреки тежките изпитания през които минава

„Адвокат на онеправданите от историята“

Катя Зографова  е литературен историк, автор на 18 книги,  повече от 30 години работи в Националния литературен музей. Често я наричат „адвокат на онеправданите от историята“. Нейната нова книга „Бележити жени на/за България (от Кера Тамара до Петя Дубарова)“ бе представена на 8 март 2022 година в София, а непосредствено след това Катя Зографова даде специално интервю за Радио Благоевград.

„Бележити жени на/за България (от Кера Тамара до Петя Дубарова)“ „Работата ми повече от 30 години в Националния литературен музей ме срещна с цяла колекция от биографии на прекрасни българки, които са изтикани в задния двор на историята ни, абсолютно незаслужено. Така, че това стана моя водеща тема, тема на живота“, сподели Катя Зографова. „Никога до сега не са обединявани в един книжен корпус фигурите и на българки, и на чужденки, но такива българолюбиви чужденки, че са по-българки от нас българките и някои от тях са оставили младите си кости в земята ни, каквато е графиня Юлия Вревска.  Така, че това съпоставяне: българки - не българки, обичащи, отдадени на България, направи книгата да звучи не само по-различно, но и в един по-висок, европейски хоризонт“, каза още Катя Зографова. Книгата е своеобразна енциклопедия на жени, живели през последните седем века - от времето на падането на българското царство под османско владичество до наши съвременнички от ХХ век. Разказани са вълнуващите истории на  над 100 българки и „чужденки“, отдадени, а някои загинали за България. „Както посочва проф. Михаил Неделчев, в книгата има система от биографии. Не се гони количество и ефектна цифра: 100-200 героини, а са интересни връзките и колективните пробиви в някои обществени посоки на тези жени“, подчерта авторката.

Българката от Македония

„Не мога да не призная, колко силно съм впечатлена от образа на българката в Македония. И това не са само Менча Кърничева и Мара Бунева, за които знаем“, сподели  Катя Зографова и разказва за учителката Царевна Миладинова (най-малката дъщеря на Димитър Миладинов, учителка в Солунската гимназия), за Екатерина Симидчиева от Куманово (подвигът и е възпят от патриарха на българската литература Иван Вазов), за Донка Ушинова – Донка войвода, за Румена войвода. „Беше ми интересно да видя техния характер, тяхната сила как траят във времето“, споделя Катя Зографова и посочва, че „българката от Македония е надарена с изключителна сила, понякога тиха, каквато е била и майката на Гоце Делчев – Султана. Тя е била мека жена, Яворов  я нарича „добросърдечна“, но в щадящото търпение и женски стоицизъм също има огромна сила. Българката от Македония е надарена с един по-особен характер и по-особен психологически профил в нашата национална история. Очевидно този регион ражда силни и интересни жени“ .

Посланието

„Моите героини са изключително различни, но тези толкова различни жени са обединени от умението на българката да търпи, да страда, да отглежда чедата си. Разбира се, има и героини, които са войнствени, които са лидери и то в едни трагични, ранни времена, когато тази проява на водачество е била силно отблъсквана от мъжкият свят. Българката освен качествата в историята, т.с в някаква обществена дейност или професионална, въпреки всички тежки изпитания през които минава, запазва своята женственост, запазва своето чисто женско очарование. На всички тези жени животът им въобще не е бил лек, те са минали през изключително трагични исторически епизоди, участвали са в тях пряко, понякога с риск за живота си с оръжие в ръка. Но те винаги запазват и женското си самочувствие, успяват да балансират между силата, нежността, топлината и красотата“. 

Цялото интервю с Катя Зографова можете да чуете в звуковия файл.